Вратата отново се отвори и келнерите влязоха с храната им. Страйк, Йеоман и Грант си бяха поръчали японско говеждо, Елгар и Робин салати, а Хедър бе избрала ризото.
– Това е суперлакомство – весело обяви Хедър и Робин, която до този момент се бореше с чувството си на неприязън, спря да му се съпротивлява. Бяха в този суперизискан клуб и ядяха прекрасна храна по повод бруталната смърт на племенницата на съпруга на Хедър. Дори Хедър почти да не я бе познавала, какъвто явно бе случаят, откровената ѝ наслада пред апетитната порция и постоянните погледи, които хвърляше към Страйк, изглеждаха на Робин неуместни и направо долнопробни.
Щом вратата се затвори зад келнерите, Робин попита:
– Някой опитвал ли се е да установи контакт с Аномия? Да се опита да го вразуми или да си уреди частна среща с него?
– Да, самата Еди – отвърна Йеоман, докато яростно режеше говеждото си. – Тя помоли Аномия в Туитър да се срещне с нея лице в лице. Той изобщо не ѝ отговори.
– Не можехте ли някак да си послужите със закона за авторско право? – попита Страйк? – Каква е правната позиция, при положение че тази игра изцяло използва героите на Ледуел и Блей?
– Там е сива зона – отвърна Йеоман вече с пълна уста. – Може да претендираш за нарушаване на авторските права, но тъй като феновете харесват играта и никой не реализира парична печалба, решихме, че е по-разумно да не пускаме в ход тежката артилерия. Ако Аномия бе започнал да се обогатява от нея, тогава да, бихме имали нарушаване на авторските права. Очаквахме на феновете тя да им омръзне и така влиянието на Аномия да отслабне, но това така и не се случи.
– В обичайния случай – намеси се Елгар – бихме го привлекли на наша страна като инфлуенсър, като суперфен с много последователи. Щяхме да пращаме билети за предварителни прожекции, лични срещи със сценаристите и актьорите, неща от този род. Само дето в този случай не би било възможно, та макар и да бъдехме склонни да сме щедри. Аномия, изглежда, скъпи своята анонимност, което за мен означава, че би пострадал, ако му се свали маската.
– Това без съмнение е неудобен въпрос – обърна се Страйк към Грант, – но предвид че Аномия разполага с много вътрешна информация, сигурно ви е хрумвало, че той може да е някой от семейството.
– Твърдо не е човек от семейството – на мига отвърна чичото на Еди.
– Никой от семейството не я познаваше – заяви Хедър. – Дори самият ти, нали, Грух?
– Бях в чужбина – повтори Грант и изгледа сърдито Страйк, – а бившата ми жена беше болна. Родителите ми са покойници, както също и двамата родители на Еди. Единствените други роднини са децата ми, а никое от тях не я е и виждало дори. Категорично не е някой от семейството ни.
– Направих дискретни запитвания в агенцията – обади се Йеоман, – тъй като, естествено, ми хрумна, че може аз да съм работодател на Аномия, но доколкото успях да разузная, никой никога дори не е пил кафе с Еди извън службата. Вярно, че някой може да е знаел как се развиват нещата с анимацията, но не би могъл да е осведомен за всички тези лични подробности от миналото на Еди. По мое мнение Аномия трябва да е човек, присъствал в близкия кръг на Еди в някакъв момент или по-вероятно в този на Джош.
– Защо казвате, че е по-вероятно да е бил в този на Джош? – попита Робин.
Йеоман остави ножа и вилицата си, преглътна си хапката и отговори:
– Първо, защото Аномия никога не е вземал Джош на мерника си. Винаги Еди е била неговият фокус, нея преследваше и тормозеше. Това е едно от нещата, които отчуждиха Джош и Еди. Отношението на феновете към Джош бе много добро, а Еди бе обвинявана за всичко, което не им харесваше. Но както казах, Джош отдавна прекалява с алкохола и пушенето на трева. Боя се, че също така не умее добре да преценява хората. Имахме немалко проблеми с оригиналния актьорски състав, повечето от който бяха негови приятели, и това ни води обратно към Катя Ъпкот.