– О, вече знаете за Уоли, така ли? – каза Йеоман. – Да, той беше едно от ранните ни главоболия. С Джош бяха съученици. Уоли нямаше актьорски опит, но изпълнявал комичен глас, когато били тийнейджъри, писклив и злокобен, за да имитира техен преподавател. Когато Еди и Джош направили първия епизод на анимацията, помолили Уоли да озвучи Дрек. Той изпълнил своя фалцет и на феновете много им харесало. Само че на Уоли прекалено му порасна самочувствието. Започна да прави програми за Ютюб, използваше гласа на Дрек и знакови фрази на героя, като ги придружаваше с твърде спорни шеги. На някои от феновете им харесваше, на други не. И тогава Уоли и приятелят му Ем Джей направиха прословутото предаване с „бисквитките“.
– Бисквитки? – вдигна вежди Страйк.
– Уж сатирична програма с подигравка към Холокоста – обясни Йеоман без усмивка. – Имаше силен ропот срещу нея. Джош си мислеше, че всичко ще отшуми, но Еди беше бясна. Джош прие уволнението, макар и с неохота, а Уоли го посрещна извънредно зле. Оттогава насам прави кариера в Ютюб. Питали сме се дали е възможно Уоли да е Аномия – каза Йеоман, правилно предусетил следващия въпрос на Страйк. – Хитър е, но според мен няма мозъка да създаде подобна игра, а и егото му е твърде голямо, та да се удържи да остане анонимен.
– А други приятели на Джош, с които е редно да поговорим? – попита Страйк.
– Ами да, например Себастиан Монтгомъри, който им помогна да направят първите два епизода на анимацията. Беше състудент на Джош в института по изкуство и бе доста жлъчен относно Мастиленочерно сърце в социалните медии, тъй като е бил отстранен, но не съм сигурен, че някога е познавал Еди толкова добре, та да са му известни личните подробности, използвани от Аномия.
– Освен ако не са дошли през Джош – припомни Страйк.
– Е, да, възможно е – призна Йеоман.
– Някой друг?
– Нека помисля... Имаше един младеж на име Тимъти Ашкрофт, макар че, като се замисля, той май първоначално беше приятел на Еди, не на Джош. Той озвучи Червея и мисля, че имаше амбиции за актьор, затова надали му е харесало да отпадне. Така или иначе, с Еди си останаха приятели, доколкото знам. За съжаление, нямам данни за контакт с Тим.
– Защо го освободиха? – попита Робин.
– Откровено казано, той не беше много добър – отвърна Йеоман. – Червея е чудесен комичен образ, но Тим не го правеше както трябва. Когато подготвяха договора за телевизията, условието беше Нетфликс да има думата при подбора на актьорския състав. Струва ми се, на Еди ѝ дойде като облекчение друг да взема тези решения. Самият Джош беше озвучавал Харти в началото, а Катриона, сестрата на Еди от приемното семейство – Хартиенобяла, но на помена на Еди ми призна, че нямала търпение да се махне. Не ѝ харесвало да озвучава и се радвала да я смени истинска актриса. Аз обаче не бях ангажиран с работата им тогава, така че е възможно да е имало и други отпаднали, за които да не съм чул. Както казах, Катя е тази, с която трябва да разговаряте за ранните години. Тя е била с тях от самото начало... Не, почакайте – каза Йеоман. – Еди спомена още една приятелка. Живееше в артколектива. Как се казваше? Нещо като Мириъм.
– Става дума за артколектива Норт Гроув, нали? – уточни Страйк с химикалка над страницата.
– Да, точно така – потвърди Йеоман. – Ръководи я холандец, който май е твърде ексцентричен. И Еди, и Джош живееха известно време под наем там, всъщност така и са се запознали. Знам, че Джош запази приятелски отношения с холандеца и се отбиваше там дори след като анимацията постигна успех. Норт Гроув е точно до гробището Хайгейт, именно така Еди и Джош са се озовали един ден между гробовете и им е хрумнала идеята за анимацията.
– Е, преди да продължим нататък – каза Страйк и посегна към папката, която бе донесъл със себе си, – може би трябва да видите стандартния ни договор и цени. Имам няколко разпечатани тук, ако желаете, да им хвърлите поглед.
Той подаде договори през масата на Елгар и Йеоман и настана тишина, в която се чуваше само шумът от приборите на Страйк, Робин и семейството, както и дъвченето на Грант, което бе необичайно звучно. Накрая агентът и изпълнителният директор на филмовата студия извадиха писалки и подписаха договорите заедно с трето копие за агенцията.
– Благодаря ви – каза Страйк, след като подписите бяха положени и той прибра своя екземпляр.
– Редно е да ви предам това – каза Йеоман и бръкна под стола си.
Беше картонената папка, която Еди бе донесла в агенцията и бе оставила в тоалетната върху казанчето.