Выбрать главу

– Ще започнем веднага – каза Страйк. – Дайте ми данни за контакт и ще ви предоставям сведения за напредъка ни всяка седмица, но очевидно, ако получа важна информация, ще ви я съобщавам без отлагане.

Елгар и Йеоман подадоха визитки през масата.

– Питам от интерес – каза Страйк, като прибра картичките в портфейла си. – Какво смятате да правите, щом веднъж разберете кой е Аномия?

Настана нова пауза и тишината бе по-пълна отпреди, защото Грант не дъвчеше вече. Ричард Елгар бе този, който заговори:

– Буквално никой не е неуязвим пред тълпата. Сигурен съм, че ако откриете кой е Аномия, все ще намерим доказателство за лицемерие, расова нечувствителност, сексуален тормоз... Онези, които живеят благодарение на тълпата, трябва да бъдат готови и да бъдат унищожени от нея. Узнаем ли веднъж с кого си имаме работа, надали ще е трудно да превърнем Аномия от ловец в плячка.

19

Да, уморена бях, но не и в своето сърце –

там сладко удовлетворение цари,

сега държа съдбата си в ръце,

живея интересно и с приключения дори.

С теб поех в света широк на поход смел

и пропиляваната ми преди енергия

е вече с висша цел.

Шарлот Бронте, Гората

– Настроена ли си за бира и обсъждане? – попита Страйк половин час по-късно, когато с Робин отново се озоваха на студената улица и Страйк помаха да спре такси.

– Определено – отвърна Робин.

– Пъб „Тотнъм“ на Чаринг Крос Роуд – поръча Страйк на шофьора и отвори вратата пред Робин да се качи първа.

Ентусиазираният тон, с който тя даде съгласието си за пъба, зарадва Страйк. Започваше да му просветва, макар и бавно, че Робин не избягваше срещи насаме с него, както със сигурност би правила, ако наистина бе почувствала антипатия заради случката пред „Риц“. Очаквал бе и у нея да забележи повишена резервираност, съответстваща на неговата, но тя, напротив, се опитваше да възстанови дружеския им тон от времето, преди той да предприеме глупавия си ход.

– Някакви новини за апартамента? – попита я, когато таксито им пое към Уест Енд.

– Вчера повиших офертата си – отвърна Робин. – Чакам реакция. Чудесно би било да го взема. Омръзна ми да оглеждам ужасни жилища и да се чувствам като натрапница в дома на Макс.

Улицата пред „Тотнъм“, любимия пъб на Страйк в близост до офиса им, продължаваше да бъде строителна площадка и им се наложи да минат по греда над пълна с отпадъци канавка, за да стигнат до входа. Щом влязоха вътре, въпреки шума навън попаднаха сред познатата уютна обстановка с огледала от гравирано стъкло и ламперия, изрисувана от вече отдавна мъртъв художник на театрален декор.

Робин поиска кафе, седна в едно от тапицираните в червена кожа сепарета и извади телефона си, за да издири артколектива Норт Гроув. Страйк се върна при нея, взел халба бира за себе си и каза:

– Редно е като жест на любезност да уведомим полицията, че ни е възложено издирването на Аномия. Ще позвъня на детектив Мърфи.

– Чудесно – отвърна Робин. После подаде на Страйк телефона си. – Ето, погледни, тук е започнало всичко.

Страйк погледна към снимката на голяма жълта тухлена къща, под която бе написано:

АРТКОЛЕКТИВ НОРТ ГРОУВ

Предлагаме курсове по живопис, грънчарство,

гравюри и фотография.

Начинаещите са добре дошли!

Даваме под наем ателиета за творческа работа.

– Ако Джош още е имал връзка с колектива до момента на раняването си, редно е да проверим това място – каза Робин. – Възможно е да е посещавано от Аномия.

– Съгласен – обяви Страйк, като обхождаше сайта, за да разгледа снимки от провежданите курсове. На някои от тях сериозни на вид възрастни хора седяха зад грънчарски колела, на други деца с полиетиленови престилки изработваха гравюри, имаше много приложени примери от маслени картини на курсисти, снимки и графики.

Той ѝ върна телефона и попита:

– Настроена ли си да обсъдим профила на евентуален заподоз­рян?

– Давай – подкани го Робин и извади бележника си.

– Ако Аномия действително е какъвто се представя, фен, обсебен от играта, със сигурност е млад.

– Съгласна съм – каза Робин. – Не си представям човек над трийсет да се заплесне толкова силно по анимация в Ютюб.

– Но ако не е просто гневен фен, а таи огромна лична вражда към Еди и е видял това като начин да ѝ навреди...