– Е, тогава, предполагам, може да е на всякаква възраст – допълни Робин.
– Търсим човек с опит в програмиране или кодиране – каза Страйк, извади бележника си и започна да пише.
– Освен ако... – изрече Робин и Страйк вдигна поглед. – Еди ми каза, че играта била като красиво анимиран чатрум. Ако наистина е дело на двама души, може единият да е художник или дизайнер, а другият програмист, нали?
– Трябва да влезем в играта – каза Страйк, остави химикалката и извади телефона си. – Това е първа база, да разгледаме отвътре и да видим кое може да ни е от полза.
Докато Страйк търсеше играта онлайн, Робин пиеше кафе и оглеждаше със задоволство познатите изрисувани ламперии. Известната неловкост, белязала отношенията им със Страйк след онази вечер в „Риц“, сякаш напълно се бе разсеяла пред лицето на този нов случай. Докато той се мръщеше към телефона си и изписваше с дебелите си пръсти в търсачката различни думи, за да му помогнат в издирването, Робин си позволи да спре очи върху него и мигом изпита неподправената симпатия и привързаност, които често смущаваха покоя ѝ.
– По дяволите – изруга Страйк след цели пет минути мълчание.
– Какво? – попита Робин.
– Не мога да вляза. Направих вече три опита.
Той показа на Робин екрана на телефона си. Там тя видя малка анимация на Харти, катраненочерното сърце с висящите му артерии и вени, усмихнат и повдигащ рамене. Под Харти бяха изписани думите:
Опа! Нещо не е наред. Опитайте пак по-късно бе!
– Аз ще се пробвам – каза Робин.
Тя се задейства със своя телефон, но след като вкара имейл адреса, ползван при такива обстоятелства, без връзка нито с името ѝ, нито с агенцията, и набра паролата, отново се оказа пред вдигащия рамене Харти, който я подканваше да опита по-късно.
– Може би имат технически проблеми – предположи тя.
– Да се надяваме, че е така, защото един сигурен начин да изключваме заподозрени ще е да ги наблюдаваме как си вършат всекидневната работа, без да прибягват към телефон или лаптоп, докато Аномия пуска постове в социалните мрежи или е активен в играта. И така – върна се отново Страйк към бележника си, – дотук профилът на нашия заподозрян е следният: – той погледна към Робин: – най-вероятно под трийсетгодишен, умел в програмирането или с артистични способности, или и двете... Мъж или жена, ти как мислиш?
– Може да е и двете – отвърна Робин, – макар сякаш всички да допускат, че Аномия е мъж.
– Мисля, че трябва да се гмурнем дълбоко в акаунта на Аномия в Туитър и да видим какво ще излезе оттам... Всъщност я ми обясни Туитър – каза Страйк.
– Какво имаш предвид? – разсмя се Робин.
– Ами виждал съм го, но не съм го използвал. А ти?
– Някога имах акаунт в Туитър, но не бях особено активна.
– И как точно действа?
– Пишеш кратки съобщения – постове – и можеш да комуникираш с всеки друг в Туитър, освен ако човекът не те е блокирал.
– И всички в Туитър могат да си гледат постовете взаимно, така ли?
– Да, освен ако не си направил акаунта си личен. Тогава само последователите ти могат да четат написаното от теб. Ако двама души се следват един друг, могат да си пращат директни съобщения, които никой друг не може да вижда.
– Ясно – кимна Страйк. – И какъв е смисълът?
– Не знам – отново се засмя Робин. – Може да е забавно, там се пускат разни шеги, информация. Може да си комуникираш с прочути хора, да си побъбриш с този-онзи.
– Едно време хората отиваха в пъба да правят това. Е, вярно, не комуникираха с прочути хора. Най-добре ти прегледай писанията на Аномия, след като разбираш Туитър.
– А какво ще кажеш да се запиша на вечерен курс в Норт Гроув? Ако не успея да изкопча нещо полезно, ти ще идеш там като самия себе си да ги разпиташ.
– Добре си го измислила – похвали я Страйк. – И е по-добре да си ти, отколкото аз, защото умееш да рисуваш.
Робин си го записа в бележника.
– Стои и въпросът за мотива – каза Страйк и почука с върха на химикалката върху страницата.
– Мислех си... – подхвана Робин усмихната, но Страйк правилно отгатна завършека на изречението и каза:
– Това не е нормален случай. Средствата все така си остават ключови, но „защо?“ тук е повече в сила от обикновено, тъй като е налице непоследователност, нали? Няма как играта да е създадена като средство Ледуел да бъде подтикната към самоубийство, защото... ами откъде накъде? Играта със сигурност е създадена от обич към анимацията, нали?
– Особено при положение че не са печелели от нея.
– Правилно... Но после Аномия превключва и се държи оскърбително в Туитър.