– Аномия един вид обира лаврите – посочи Робин. – Има петдесет хиляди последователи в Туитър и интересът към действителната му личност е голям. Това вероятно подхранва егото му.
– Така е, но ти чу какво каза Елгар: ако са се разкрили в началото, това би им осигурило действителен принос във франчайза, тъй че защо не са го направили? А и тази липса на парични печалби от играта ме озадачава.
– Е, причината я знаем – възрази Робин. – Би било нарушение на авторското право да печелят от героите на други автори.
– Вярно, но аз го разглеждам от друг ъгъл. Аномия и Морхаус са прекарали години да работят върху играта, без да печелят нищо от нея. Това предполага хора с много свободно време и без особена нужда от пари. Някой друг ли ги издържа? Родители? Данъкоплатци?
– Може да имат собствен бизнес или да са на почасова работа – предположи Робин. – Така имат осигурени приходи, а това е само хоби.
– Но ако Аномия работи, то в работата си трябва да има достъп до интернет и до използване на телефона когато си поиска. При това положение приятелят на Еди, онзи... – Страйк погледна в бележките си за името – ...онзи учител Филип Ормънд някак не се вписва.
– Той всъщност никога не е бил сред вероятните кандидати, нали? – каза Робин. – Откъде накъде приятелят ѝ ще иска да я преследва онлайн? Бездруго още не са били заедно, когато Аномия е стартирал играта. Тогава е ходела с Джош.
– Не е чудо невидяно хора да играят номера онлайн на най-близките и скъпите си хора, дори някой да се среща в реалния живот с човек, без да осъзнава, че са общували онлайн – изтъкна Страйк. – Но съм съгласен, че Ормънд е слаба вероятност. От друга страна, той би могъл да ни каже с кого е била близка Еди, с кого би могло да е споделяла освен хората, за които вече имаме сведения. И така – Страйк отново хвана химикалката си, – аз ще се свържа с Ормънд, Катя Ъпкот и онази сестра от приемното семейство Катриона. В краткосрочен план – продължи той – ще поставим под наблюдение Себ Монтгомъри и Уоли Кардю...
Телефонът на Робин иззвъня.
– Боже мой, това е брокерът – възкликна Робин, внезапно изпаднала в паника и отговори: – Здравей, Анди?
Страйк наблюдаваше как изражението на Робин се промени от напрегнато във въодушевено.
– Сериозно ли? О, това е фантастично! Благодаря ти!... Да!... Да, без съмнение!... Кога? Не, устройва ме... Добре... Непременно... Много ти благодаря!
– Лоши новини ли? – попита Страйк, когато Робин остави телефона си сияеща.
– Получих апартамента! Олеле... Знаеш ли какво, ще взема да обърна едно питие. Тази вечер не съм на работа.
– Аз ще ти донеса – каза Страйк, но Робин беше станала вече. Докато се измъкваше покрай масата, импулсивно се наведе и прегърна Страйк, а косата ѝ се разсипа върху лицето му и той помириса парфюма, който ѝ бе взел за трийсетия ѝ рожден ден.
– Прощавай, ама толкова съм радостна. Това напълно ще промени живота ми!
– Няма защо да се извиняваш – каза Страйк и я потупа по ръката, когато тя го пусна. Робин отиде на бара, а Страйк, като осъзна, че се е ухилил глуповато, съзнателно потисна усмивката си. Още усещаше топлото тяло на Робин, притиснало се за кратко към неговото.
20
Подсилих се със защита седморна,
с доспехи срещу любовници и врагове,
та да не може ни една душа злосторна
сърцето ми зад бронята да прободе.
Мери Елизабет Колридж, Бронята
Чатове между петима от осемте модератори
на Играта на Дрек
<Модераторски канал>
<19 март 2015 г. 18: 25 ч.>
<Присъстващи: Аномия, Хартела>
>
Аномия: Все така огромен брой хора се опитват да влязат в играта.
Хартела: Наистина ли?
>
<Червей28 се присъединява към канала>
>
Червей28: Имах адски гаден ден.
>
<Вайлпекора се присъединява към канала>
>
Вайлпекора: Някой от вас да е в Туитър в момента?
Хартела: Не, защо?
>
Вайлпекора:
#ТечениеЕксхумирайтеЛедуел
Аномия: Да, видях го. Не е забавно.
Вайлпекора: Аз пък мислех, че ще се спукаш от смях.
Аномия: Не я искам ексхумирана.
Вайлпекора: Да не си развил съвест, братле?
Аномия: Искам я да си седи където е и да гние. Сега трябва да се концентрираме върху чичо Грант.