– След петнайсет минути трябва да сменя Дев – отвърна той и погледна часовника си. – Най-вероятно ще проследя Монтгомъри до поредния нашумял сред хипстърите бар. Впрочем снощи изгледах два епизода от анимацията. Реших, че така е редно, та да разбера какво, по дяволите, разследваме.
– И как ти се стори?
– Пълно безумие – отвърна Страйк. – Какво всъщност представлява този Дрек?
– Надали дори Джош и Еди са знаели – промърмори Робин.
– Как върви при теб? – попита Страйк и посочи към приноса на Аномия в Туитър.
– Има някои интересни моменти – отговори Робин, – но нищо съществено дотук.
– Скоро ще трябва да направим подробно сверяване на наученото – каза Страйк. – Между другото, Филип Ормънд може да се срещне с нас следващия четвъртък. Бил е в Ирландия за училищната ваканция.
– Чудесно. Катя Ъпкот върна ли ти обаждането?
– Не – отговори Страйк. – Говорих с мъжа ѝ, който ми каза, че посетила Блей в болницата, и звучеше доста вкиснат от това. Не ми се е обаждала. Мисля днес следобед да я подканя отново. Е, забавлявай се с Туитър.
Априлският ден беше слънчев и кратката разходка до Нюман Стрийт даде време на Страйк да изпуши цигара. Като видя шефа си, Шах тръгна надолу по улицата, без да му проговори, от което Страйк отсъди, че обектът им все така оставаше в сградата с пищен графичен дизайн в основни цветове на двойните стъклени врати.
Страйк тъкмо се чудеше дали да не се настани в удобно разположеното насреща заведение и да си поръча кафе, когато стъклените врати на офис сградата се отвориха и отвътре излезе Себ Монтгомъри.
Изглеждаше точно като още сто млади мъже по улиците на Фицровия в този обеден час: среден на ръст, кльощав, със спретнато подстригана брада, тъмна коса, дълга на темето и обрана с машинка над слепоочията, досущ като прическата на Уоли Кардю. Облечен бе изцяло в черно с фланелка, яке бомбър, джинси и маратонки. Себ носеше чанта на дълга каишка, преметната през рамото, държеше телефон в ръка и в момента пишеше на него. Страйк автоматично провери акаунта на Аномия в Туитър и той не бе активен.
Стори му се, че долавя релаксираност у Монтгомъри, сякаш работният му ден бе приключил, макар да бе още едва два часът. Подозрението се потвърди, когато, вместо да се отбие в някое от заведенията за хранене наоколо, Монтгомъри влезе в метростанцията на Гудж Стрийт. Страйк го последва, като спазваше дистанция.
Детективът скоро разбра, че Монтгомъри не си отиваше у дома, защото се качи на Северната линия. Страйк се качи в същия вагон, нарочно остана прав в ъгъла и се загледа в отражението на Монгомъри в тъмното стъкло. Младият мъж седеше с раздалечени колене и по този начин блокираше местата за сядане от двете си страни. Очевидно играеше някаква игра на телефона си и от време на време вдигаше поглед. Когато наближиха станция Хайгейт, Монтгомъри пъхна телефона в джоба си, отново преметна през рамо чантата си и се отправи към вратите.
Страйк пусна група от четири млади жени да мине пред него на ескалатора, тъй че да не е прекалено близо до обекта си. Когато стигна до нивото на улицата, телефонът завибрира в джоба му. Баркли беше пратил съобщение.
Кардю се отправи на север. Вероятно към Хайгейт.
Монтгомъри беше излязъл от метростанцията, но бе стигнал само до висок, преждевременно оплешивял млад мъж, застанал точно отпред. Облеклото на непознатия беше безлично, също тъй подходящо за мъж над петдесет, както и за такъв, наближаващ трийсетте, какъвто бе той според Страйк. С Монтгомъри си стиснаха ръцете, като и двамата се чувстваха някак неловко, макар явно да се познаваха, защото Страйк дочу фрази като „Как я караш?“ и „Отдавна не сме се виждали“. Детективът остана вътре в метростанцията, тъй като беше очевидно, че Монтгомъри и непознатият младеж чакат трети човек да се присъедини към тях. Не се искаше нечувана прозорливост, за да се досети кой беше той.
Вече сме на метростанцията – прати той съобщение на Баркли. –СМ е тук и чака УК. Предлагам да се срещнем и да ги проследим в тандем.
Изминаха двайсет минути и Монтгомъри и неизвестният му събеседник бяха изчерпали всичко, което можеха да си кажат, когато се появи Уоли Кардю, облечен в джинси и фланелка с надпис „Зарежи спокойствието, умри в битка и попадни във Валхала“. Като видя Монгомъри и другия мъж, изрече високо с фалцета си на Дрек:
– Ей ги двамата мукфлуки! – при което те се засмяха, но Страйк забеляза сянка на напрежение у по-високия. Монтгомъри отвърна на сложното хип-хоп здрависване на Уоли, но другият човек не успя и това предизвика още разчупващ леда смях. Тримата поеха по улицата, а Баркли се показа от прикритието си.