– Какво? – попитаха Робин и Мидж в един глас.
– Няма значение – вдигна рамене Пат. – Нека кажем, че не беше нещо, дето се размазва лесно на препечена филийка.
Бурният смях на трите жени привлече вниманието на Страйк и Хъчинс. Страйк улови погледа на Робин, задържа го и се усмихна. Внезапно се почувства много по-весел, отколкото от дълго време насам.
Заминаването на Анди поставяше агенцията в познато състояние на напрежение, защото в момента имаха няколко отнемащи време случая. Първият и най-дълго продължилият бе задача да се изрови нещо нелицеприятно за бившето гадже на клиентка с прякор „госпожица Джоунс“, с когото тя водеше яростна съдебна битка за попечителството над малката им дъщеря. Госпожица Джоунс беше хубавка брюнетка с почти неприлична симпатия към Страйк. Той би извлякъл от това тъй необходимия му стимул за егото си, ако не намираше толкова отблъскващо съчетанието между нейното високомерие и натрапчивост.
Вторият им клиент беше най-богатият: милиардер от руско-американско потекло, който прескачаше между Москва, Ню Йорк и Лондон. Неотдавна няколко извънредно ценни предмета бяха изчезнали от къщата му на Саут Одли Стрийт, макар че нямаше пробиви в охранителната система. Клиентът подозираше доведения си син, живеещ в Лондон, и искаше да пипне младежа в действие, без да съобщава на полицията или на съпругата си, смятаща безработното си отроче гуляйджия за непризнато величие. Скрити камери, наблюдавани от агенцията, бяха разположени във всяко ъгълче на къщата. Доведеният син, известен в агенцията като Шавливи пръсти, също бе под наблюдение, в случай че решеше да се опита да продаде липсващата кутия за бижута Фаберже или главата на Александър Македонски, датираща от древногръцката епоха.
Последният случай на агенцията с кодово име Покваряващия по мнението на Робин бе особено отвратителен. Известна международна кореспондентка за американски новинарски канал неотдавна бе скъсала с приятеля си от три години, също тъй успешен телевизионен продуцент. Малко след меко казано недружелюбната им раздяла журналистката бе открила, че бившият ѝ партньор продължава да е в контакт с нейната седемнайсетгодишна дъщеря, която Мидж бе кръстила Дългокраката. Момичето бе високо и стройно, с дълга руса коса и вече присъстваше в клюкарските рубрики поради прочутата си фамилия и отчасти защото вече бе поработвала като модел. Макар дотук агенцията да не бе станала свидетел на сексуален контакт между Дългокраката и Покваряващия, при тайните им срещи езикът на тялото им ни най-малко не говореше за връзка баща-дъщеря. Майката на Дългокраката беше бясна от тази ситуация, а страхът и подозрението отравяха отношенията с дъщеря ѝ.
За облекчение на всички, тъй като работеха на увеличени смени след напускането на Анди, в началото на декември Страйк успя да задигне от съперническа агенция бивш служител на Централното управление на полицията на име Дев Шах. Налице бе вражда между Страйк и Мич Патерсън, шефа на въпросната агенция, датираща от времето, когато Патерсън бе поставил самия Страйк под наблюдение. Когато на въпроса: „Защо искаш да напуснеш агенцията на Патерсън?“ Шах отговори: „Защото ми писна да работя за тъпи гадняри“, Страйк го нае на мига.
Също като Баркли, Шах беше женен и с малко дете. Беше по-нисък от двамата си нови колеги мъже и имаше толкова гъсти мигли, че на Робин ѝ изглеждаха като изкуствени. Всички в агенцията харесаха Дев: Страйк – защото схващаше бързо и бе методичен в поддържането на докладите си; Робин – защото ѝ допадаше дискретното му чувство за хумор и заради всякаква липса на простащина у него, както го формулира пред себе си; Баркли и Мидж – защото Шах показа от самото начало, че е екипен играч без видима потребност да засенчва останалите подизпълнители; а Пат, както призна с дрезгавия си глас пред Робин, когато тя ѝ предаваше квитанциите в един петък, защото „направо удря в земята Имран Кан, не мислиш ли? Какви очи само!“.
– Да, много е хубав – равнодушно потвърди Робин, докато ѝ връчваше квитанциите.
През предишните дванайсет месеца Пат открито се бе надявала Робин да се поддаде на чара на предишен подизпълнител, който беше също толкова голям красавец, колкото и подлец. Робин можеше само да се радва, че Дев е женен.
За момента бе принудена да отложи плановете си за търсене на жилище заради дългото си работно време, но все пак се предложи за доброволка да следи къщата на милиардера по Коледа. Устройваше я да има извинение да не гостува на родителите си в Машам, защото беше сигурна, че Матю и Сара ще се фукат из града с новороденото си дете, чийто пол засега бе неизвестен, по познатите улици, където някога като тийнейджъри той и Робин бяха вървели хванати за ръце. Родителите на Робин бяха разочаровани, а Страйк очевидно изпитваше неудобство, че е приел предложението ѝ.