— Аз не се готвя за война с хората — продължих.
Тя поклати разбиращо глава, но дали повярва?
— Разбира се, че ти не се готвиш, защото все още не осъзнаваш, а нали това искам да разбереш.
— Въпреки твоите обяснения… Не разбирам.
— Si vis pacem, para belllum, казват древните римляни. Или преведено: „Ако искаш мир, готви се за война“. Сега разбираш ли? На нас ни се обясняват съвършенствата на това, да вземеш лиценз и да се прехвърлиш в тяло матрикант. Разбираш ли? Съвършенства!? Въпрос на време е съвършените — само на думи, да се почувстват точно такива. Съвършени! Оттук до расовото разделени е само една крачка. А най-големите геноциди, извършвани от човек над човека, са именно на расова основа. Защо мислиш, че всичко това е забравено? Самият ти се занимаваш с история, нали? Да, може би сега хората не се интересуват от тези неща, но някои като мен все още помним и няма да останем равнодушни. Не може да чакаме безразлично и примирено. Дължим го не на нас самите, а най-вече на тези след нас. Ще горим в Ада, ако сме могли да предприемем нещо, а не сме го направили.
Бях готов да я съборя и после да я вържа на земята, но думите, които изрече, ме накараха да се откажа. Поне за момента.
— Значи вие сте тези, които драскат по лозунга „Равенството е живот“? — казах, сякаш на себе си. — И какво се казва в този „рапорт“ на нанороботите?
— Не си безсмъртен. Грешка — поправи се бързо, — тялото, което обитаваш, не може да бъде вечно.
Дали си въобразих, но усетих някаква ехидност в думите й. Едва доловима, но все пак нотка на задоволство от нейна страна.
— Така ли? — озадачих се.
Макар вечният живот да не бе моето виждане за бъдещето ми, разкритието, което ми бе направила току-що, ме смути. Бях ли наистина уязвим от времето и някакви там подмолни процеси в тялото ми? Какво ли можех да кажа. Главата й се бе надвесила над мен. Посивялата коса бе привързана на опашка, а на ревера й бе прилепнал дълъг тънък косъм.
Отново погледнах отблизо лицето й — жълта, набраздена и тънка кожа, под която прозираха преплетени кръвоносни съдове на пулсиращото бавно слепоочие. Провиснали и пълни от задържане на течности торби под помътнелите уморени очи. Веждите й почти се бяха стопили, за сметка на твърдите къси косми на видимата част под носа. Бръчките над горната устна, спускащи се вертикално надолу, разсичаха устните и дори плътен слой червило не би могло да ги скрие. През тихо хриптящата уста виждах изтрития долен ръб на пожълтелите й резци. Тънкият й нос — според снимката, която пазеше вкъщи, се бе превърнал в широк и плосък, завършващ с две почти кръгли черни дупки. Няколко от бенките по лицето и шията й бяха започнали да се израждат в дебели тъмни образувания. Множество тъмни петна се губеха под горния ръб на престилката, някъде по пътя към отпусналия се бюст.
Сведох поглед към заголените почти до лактите ръце на жената. Можех да видя жилите под тънката кожа да потръпват нервно, движейки несъзнателно част от пръстите. Беше слаба. Искаше й се да не е така, но това не зависеше от нея. Опитваше се да компенсира със силен дух, но със сигурност не се получаваше. Поне така изглеждаше пред мен. От нея ли трябваше да се страхувам? С тази лабилна духом, трошлива, болнава и несъвършена раса ли ще воювам? Човешката? Та тя бе на изчезване от само себе си. От своите безразсъдни действия спрямо средата, която обитаваха, но по-важното — по волята на самия си Създател.
— Е, неприятно, нали? — изкара ме от коловоза на мислите ми тя.
— Неприятно — механично потвърдих.
Наистина, болезнено бе да научиш за уязвимост, след като си приел безсмъртие, но не знаех дали наистина е вярно. Може да блъфират, а може и да имат грешна информация, на което се надявах. Тези така наречени нанороботи… За хората е важно как интерпретират в доклада си наблюденията, които бяха провели вътре в мен, но по-важното беше какво са забелязали. А между реалните факти и откритите, интерпретирани и докладвани в рапорт, знаех, че понякога има огромна пропаст. Ако, да речем, не са събрани всички данни, ако дори има само няколко пропуска от наблюдението в мен, няма как да се извлече коректен извод. Част от фактите не биха могли да бъдат база за пълен анализ. Твърде вероятно бе нанороботите да бяха започнали обработката на данните от грешни или непълни изходни позиции. Искрено се надявах да е така. Вероятно бяха забелязали слабост, но не бяха открили компенсаторния механизъм. Не можеше да няма компенсаторен механизъм, нали така бе и в рекламата на Компанията. Трябваше да има компенсаторен механизъм!