— Няма смисъл. Свободен си — продължи тя, след като видя колебанието ми.
— Но как? Защо? — изобщо не намирах логика в думите й.
Фактите говореха, че за пореден път бях затворник. Бях опитно свинче за някакви техни изследвания, без да бъда питан за моето съгласие. А сега изведнъж… Не, наистина нямаше логика. Подозирах някаква игра, а тя несъмнено бе подла. Агората не можеше по такъв лесен начин да рискува разкриването на неин член. Освен ако… освен ако не бяха сигурни, че няма да го направя. И с право — нямаше начин да се свържа с властите, защото самият аз нямах легитимни документи.
— Ще си вземеш нещата от къщи и никога повече няма да се върнеш. Ще забравиш адреса, името ми и как изглеждам. Сигурна съм, че ще го направиш. Ти си добро момче.
Да, добро момче съм. Дори не подозираше всъщност колко.
Изведнъж сякаш огромен прозорец, закривал досега с капандурата си цялостната картина на света пред мен, с трясък се разтвори и аз видях всичко. Видях ръката за помощ, подадена ми свише в този отчаян момент от живота ми. Ето, че нещата сякаш започнаха да се нарежда от само себе си. Агората беше противник на така наречения елит, който и да е той, а аз припознавах Компанията като част от него.
Реших да хвърля открито картите на масата. Нямаше какво да губя, но можех да спечеля подкрепа. А общата борба има свойството да се превръща в синергия. Да надхвърля по сила резултата, отколкото, ако той би бил постигнат поотделно от страните.
— Разбрах, но преди да си тръгна, ще ти разкажа една история. Много тъжна и странна история, но въпреки това истинска. Моята истинска история.
Жената повдигна учудено редките си отънели вежди.
Започнах разказа си от самото начало. От времето, в което все още бях политика Антон. Човека Антон. Разказах за подхвърлената ни брошура, информираща ни за странния експеримент. За това как под влиянието на Стефан — моя съпартиец в малкото ни политическо движение, се бях съгласил да участвам в него. Как бях убит в гангстерска улична престрелка и за моите съмнения дали наистина бе случайно. За престоя ми в института на Компанията и бягствата ми оттам. За срещите ми с Божил и разговорите с него. Визията му за бъдещето, която не просто бе започнала да се сбъдва, а бе кошмарна реалност. За прекрасната Таня. За времето, прекарано с нея и за ужаса на безкрайното чувство на преследване. И най-важното — за нежеланието ми всичко това да се случи с мен. Пресъздадох с думи сцената с инцидента в дома ни в Египет, при който загина тялото на Таня, и разкрих всички мотиви за това, защо търся отмъщение.
Тя мълчаливо слушаше, без да показва каквато и да била емоция. От време на време поклащаше разбиращо глава. Бе търпелив слушател, така че доста спечели, защото неусетно започнах да разкривам повече подробности, отколкото планирах да издам пред нея. Е, може би малко преувеличих значението на някои факти, но хората, възприемащи се като жертва, бяха склонни да го правят, за да се увеличи ефектът от казаното. Имаше смисъл на внушение. Направих го и аз, въпреки че през цялото време осъзнавах това. Не бе нещо необичайно за човешката ми същност. Наистина бях жертва на нечия амбиция за технологичен скок, но този скок бе фалшив и импотентен, защото не се правеше с насоченост за добруването на човечеството. Тази амбиция бе насочена изцяло и само за печелене на пари — много пари, и исках това ясно да се разбере.
— В заключение ще кажа: в самата си същност трупането на капитал в свободния от намесата на държавата пазар влиза в противоречие на всякакво рамкиране! Правно, браншово, етично или каквото и да било друго. Печалбата в тази среда е самоцел на субекта и няма никакво отношение към обществения фундамент на държавата, най-малко пък към отделния индивид. Когато изчерпи възможностите за смучене на капитал-прим от тази среда, лесно се вдига и се мести в друга, по-благодатна. Това е глобализъм. И за да не се намесва държавата в този процес — така наречената либерализация, тя умишлено се поддържа на слабо равнище с ограничени функции. С толкова разкъсани връзки и оставени без памет и без бъдеще. Защо без бъдеще? Защото обезсърчението на отделната личност да се образова, за да търси реализация, не позволява това. По някаква причина хората го допуснаха и това ще докара вашата раса до гибел.