Когато привърших питието си, станах и отидох да се обадя на Божил. Бях приготвил дребни монети за телефонния апарат, но изгубих известно време, докато бъркам в джобовете си. Докато правех това, някакъв непознат мъж най-любезно ми предложи от неговите. Помислих си, че може да е гей, защото не бе прието да се помага на непознати. Tъкмо се чудех какво да му отговоря, когато намерих своите, така че с усмивка му ги показах. Мъжът с видимо неудоволствие се обърна и седна на бара с гръб към мен, като от време на време извръщаше глава в моята посока. Усмихнах му се за последно и му обърнах гръб.
— Божил, утре чакам Жорж с парите и паспорта в метрото — виках в слушалката, защото почти не чувах гласа си от шума, който вдигаха развеселените клиенти. — Пускате го да се вози от край до край. Цял ден. Така че нека си вземе вода и нещо за хапване. Аз ще го намеря. Ако не го видя утре, пускате го вдругиден отново и така, докато се свържа с него.
Треснах слушалката, преди да ми каже каквото и да било. Не бях склонен да преговарям.
Поръчах още една половинка от тъмното пиво. Гърлото ми бе пресъхнало и гореше.
Върнах се при разгонения мъж, а той сякаш не ме позна и започна да разказва това, което вече знаех. Оставих гласа му да заобикаля съзнанието ми, а аз започнах да премислям отново: Ако Божил имаше друг план, Жорж нямаше да е сам в метрото. Предполагах, че съм им нужен за нещо. С нещо съм много необходим и ме искат на всяка цена. По някакъв начин трябваше да разбера своята цена и да я изтъргувам. Не знаех какво и как, но се надявах скоро да измисля.
Допих си бирата, платих на бармана и се изнизах незабелязано от шумотевицата.
23.
На връщане купих дюнер с вкус на пилешко месо, кутия трошливи бисквити и две бутилки минерална вода — дано да е истинска и да става за пиене. В този град много стоки, продавани в магазините, са фалшиви и не отговаряха на това, което пише на опаковката им. Човек трябваше да е внимателен откъде пазарува. Даже хората вече не са хора — усмихнах се, макар да не ми беше смешно. Нямах предвид себе си, разбира се.
Заваля силен дъжд и за кратко време уличните дупки се напълниха с вода.
Докато прескачах калните локви, опънал над главата си найлонов дъждобран, неволно ставах цел на столичните шофьори, които с удоволствие при преминаване близко до мен ме опръскваха чак до кръста. Всъщност бях забелязал, чe това е тяхното единствено удоволствие в иначе напълно анархичното движение по пътищата на столицата ни.
Много хора предпочитаха да изчакат някъде, защото опасността този дъжд да има киселинен характер бе съвсем реална, от което кожата и дрехите можеха да пострадат.
Обикновено разсеяният рецепционист на хотела този път ме спря още на влизане:
— Почакайте, господине! — почука с нещо метално по дървеното гише — получи се много неприятен звук.
Още преди да продължи, разбрах, че нещата може да се усложнят. Бях сигурен, че не е за добро.
Приближих към него с дъждобрана, сгънат в ръка, и с възможно най-широката си усмивка.
— Трябва да напуснете хотела, господине. Не искам неприятности тук — беше притеснен и това му личеше.
— Слушай, ето ти пари — бръкнах в джоба на якето и извадих портфейла. Отделих няколко банкноти, а останалите ги хвърлих на гишето пред него. Мислено благодарих на Жорж още веднъж, макар че бях взел парите му без неговото съгласие. — Има достатъчно за престоя ми, а ти не ми връщай ресто — намигнах му с усмивка. — Тръгвам си вдругиден. Рано сутринта. О’кей?
— О’кей — прибра намусено парите. Обърна гръб и си намери работа с някаква парцалива тетрадка, като ми даде да разбера, че компанията ми не е желателна. Не чаках второ подканяне и бързо се шмугнах в коридора. Тихо, почти на пръсти достигнах до стаята си. Човекът нямаше да съжалява, че е взел парите — щях да съм невидим.
24.
Малко по-късно същата вечер галех меките златни коси на момичето. Бе положила глава в скута ми, а погледът й обхождаше грапавата и мръсна повърхност на някогашния бял таван. Не можеше да се очаква кой знае какъв стандарт в този хотел. За толкова пари обаче бях доволен. Най-вече от възможността да съм в столицата инкогнито.
Разкопчаната й риза се бе разтворила на мястото на гърдите и отдолу в нежни извивки грееше тънката й розова кожа. Бе се изпотила и миниатюрни капчици маркираха мястото на порите. С мъка се удържах да не прилепя устни към притегателното място. Общото й състояние все още бе недобро, а аз не желаех да се възползвам от нейните прелести в такъв момент.