Тъкмо пристъпихме от късия и тесен коридор в малката стая, когато избухна оглушителен шум. Не разбрах какво става, но някакво парче дърво ме удари по рамото и падна в краката ми. Мъжът до мен отпусна хватката си на ръката ми и се свлече на пода.
В този миг се появи отнякъде и момичето. То скочи пъргаво, възседна гърдите му и протегна ръка към мен:
— Помогни, бе, какво зяпаш!
Сега ситуацията започна да ми се изяснява. Момичето, мъжът с наранена глава и строшеният дървен стол.
Свалих колана от панталона си и завързах тежките му ръце за крака на леглото. То не бе много голямо, но се надявах поне да е достатъчно здраво. Мъжът се бе строполил удобно близо до него.
Откачих колана и от неговия панталон, за да привържа краката му един за друг. Постарах се да са стегнати, но не до кръв.
Станах и взех от хладилника лед, а момичето, все още седнало на гърдите му, ме гледаше безмълвно.
Напълних с лед пликчето от пазара и го сложих на главата му — там, където се бе образувала вече тъмносиня подутина.
Момичето стана от тялото му и двамата седнахме на леглото, като тя ме хвана за ръката и стисна силно.
Не казах нищо — страх я беше.
Изглежда, ледът помогна на мъжа да дойде на себе си. Завъртя бялото на очите си, проблеснаха на слабата светлина и опита да освободи ръцете си, за да се надигне. Не успя и от устата му захвърчаха слюнки:
— Хей, курво, развържи ме веднага! Мамка ти, строши ми главата!
— Хайде! — задърпа ме за ръката момичето — Да изчезваме!
— Чакай, така ли ще го оставим? — съпротивих се на напъна й.
— Нека пукне, гадината! Пфу! — изплю се по посока на вързания. — Пребъркай го и му вземи пищова!
— Не, не мога, почакай! — бях объркан. „Какъв пищов? Откъде, по дяволите, знае, че има пищов?“ — Дай да се разберем с него.
— Бе, какво има да се разбирам? — не отстъпваше тя и започна трескаво да прибира нещата си в чантичката. — Взимаме му всичко. Ще се обадим след час на рецепцията, да влязат тук и да го развържат. Не че не искам да пукне, искам, и то много, но не желая да ме похарчат за убийството на скапаното ченге.
— Ченге ли каза? — обърнах се към нея. — Чакай малко!
Това бе много по-лошо от обикновен сблъсък с някакъв си бандит. Сега си обясних защо лицето му бе такова — бе срещал всякаква измет по улиците на града и, несъмнено, многократно бе имал сблъсък с тях, но въпреки това бе оцелял.
Отново беглец. Можех ли да бягам вечно! Или да предам момичето на ченгето, за да не ме закачат? Тя бе от тази прослойка в обществото, която все за нещо може да хванеш. А и проституцията, макар и широко разпространена, не бе легализирана.
„Хора! Homo Sapiens! Разумен човек! Отношения и чувства! Общества с различни прослойки, групи и сдружения на различна основа. Отшелници, бунтари и революционери. Неудачници, криминални субекти и тук-там опитващи се да бъдат почтени граждани. И между тези сблъсъци АЗ. Един не съвсем човек, според техните представи. Играчка с неустановена за мен цел. Кукла. Защо аз трябва да решавам този сблъсък? Защо да съм съдник? Затова ли съм създаден?“
— Къде ще се скриете, бе? Ще ви смачкам като гниди! — слюнката свободно се стичаше по бузата на мъжа, а оттам покапа на килима. С мъка удържах порива си, да не се пресегна и да я забърша от лицето му.
— Хайде, остави го! — задърпа ме напористо момичето. — Той е изродът, за който ти казах. Моля те!
— Какъв ме нарече, бе, курво долна? Ти ли ще ме правиш на балък? Къде са мангизите, а? — пръскаше още слюнки срещу момичето. — Моят дял. Ти какво мислиш, че не контролирам клиентите ти?
— Чакай! — спрях я отново, защото тя вече натискаше дръжката на вратата.
— Не знам с кого си била и колко ти е дал? Ха-ха! — засмя се насила мъжът. — Нали и те имат семейства, обществен пост и други, несъвместими с техните постъпки, неща? Изнудвам ли ги? Не-е-е! — опита да освободи ръцете си, но го заболя и отново се отпусна. — Само че ще плащат всичко, що вършат, знаейки, че не трябва. Щом не си светец, плащай! Грешникът плаща! Винаги! Най-мразя да ме правят на балък! Разбра ли? — опита се да седне до леглото, но не успяваше, така че аз му помогнах.
Така му беше по-удобно и той примигна с клепачи към мен в знак на благодарност.
Това вече бях чувал. Някой прави някого на балък.