— Как така?
— Така — отговори ядно. — Как не разбираш! Виждаш ли всички тези нещастници по улицата? Колко от тях мислиш, че ще оживеят до четиридесетгодишнината си? — и преди да отговоря каквото и да било, продължи: — А до петдесетгодишнината? Знаеш ли какъв е бизнесът с човешки органи?
— Но ти нямаш белег? — усъмних се в думите й. — Поне за това съм сигурен — спомних си нежната розова кожа около плиткото й пъпче.
— Загря ли? — някой я блъсна отзад и тя се притисна към мен. — Взех парите, а после си намерих ченгето и така… Длъжница съм и сега вече ще ме накълцат.
— Че той, дългът ти, значи не е върнат. Надзорникът се е възползвал от теб, но не е решил проблема ти, само го е отложил, докато работиш за него. Кофти — изругах останалото наум — бе толкова цинично, че не желаех тя да го чува.
Тълпата се бе поразредила и Таня се загледа в сградата на отсрещния тротоар. Дали не позна някого или нещо? Загледах се и аз — видях нескопосан опит за реставрация на фасадата на иначе хубавата някога постройка. На мястото на гипсовите орнаменти беше лепнато някакво тяхно подобие, вероятно от леки материали — може би пластмаса или стиропор. Бе боядисана в оранжев цвят, но вече достатъчно почернял на няколко места. Както и да е — не беше се получило добре. На помпозна светеща табела бе изписано: „Луксозен магазин за всеки.“ В този град явно всеки може да си позволи и малко лукс, каквото и да разбираха за това. Стана ми смешно.
— Ще си купуваш ли нещо?
— Не. Остави ме, само ми кажи къде да те намеря после! — съвсем спокойно каза Таня.
— Защо? Защо не сега? Защо после? — придърпах ръката й. За кратко очите ни взаимно се проучваха.
— Не мога сега… Дай ми време! Само кажи къде ще ме чакаш — извърна глава.
Не искаше да гледа очите ми и нещо ми подсказа да бъда нащрек. Огледах се бързо наоколо, а тя не реагира.
— Колко пари ще вземеш? — запитах директно.
— Какви пари? — сепна се момичето.
— За мен — отново я дръпнах за ръката, за да видя очите й. — Смяташ да ме предадеш за пари, а дори не знаеш кой ме преследва.
— Пари ли? — избухна насреща ми. — Не ми трябват пари! Свобода искам, но ти не разбираш, не разбираш, изобщо не разбираш! — заблъска с малките си юмручета по гърдите ми.
Придърпах я силно и тя не успя да се освободи, така че стояхме прегърнати по средата на улицата, а тези, които не успяваха да ни заобиколят, се блъскаха в нас и трябваше да полагам физически усилия, за да останем прави. Оставих я да поплаче на гърдите ми. Започнах да я галя по косата и установих, че червената й перука също бе прашасала. Бе твърда и отгоре посивяла.
След известно време се успокои, вдигна лице към моето и усетих влажните й бузи да докосват моите.
— Няма да спечелиш свобода — наведох глава и прошепнах в ухото й. — Поне не в този свят — да знаеш!
Тя мълчеше и аз допълних:
— Само ще ме загубиш, а на твоя жаргон аз съм единствен „на който му пука за теб“.
Тя се отблъсна от мен и притеснено се огледа. Огледах се и аз, но не забелязах промяна в обичайния поток хора.
— Това е важно и ти го знаеш — продължих. — Ще вземеш пари, но и това не е много вероятно, ще се откупиш за неизвадения бъбрек и ще те забравят за малко. А после? — тя не отговори, така че продължих: — Не че на този свят му пука за някого, камо ли за някакъв си „получовек“̀като мен. Хайде! — подканих я и този път тя тръгна с мен. — Отиваме да ти купим Бог, нали? — стиснах леко ръката й.
— Колко си глупав! Никога няма да те предам — никога! — стисна устни, нацупи се и после продължи:
— Но и никога, запомни, никога няма да дойда с теб! Ти не си като нас — усетих лекото й отдръпване, — ти не си като мен.
Замълчахме и продължихме без посока. Дори и да е искала да купи нещо от онзи магазин, вече нямаше значение.
Стори ми се, че за миг мернах ченгето на отсрещната страна на улицата. Дали момичето нямаше среща с него пред онзи магазин?
„Не може да бъде! Не тя!“
Минахме покрай стара жена, седнала на парче картон върху калта, встрани от потока хора, продаваща цветя. Наведох се към нея и взех червен божур, още влажен, съвсем скоро набран от нечия градина, като оставих дребни стотинки. Жената кимна признателно и направи с ръка кръст към мен.