— Стой там, Несим! — Нов и властен глас, в който обаче нямаше никаква заплаха. Несим се поколеба, припряно се наведе напред, за да изтълкува по-добре този непривичен жест — прямата гола десница протегната напред като за анатема с изпънати пръсти, но леко треперещи.
— Пил си — каза тихо най-накрая, но в гласа му отекна дълбоко отвращение. — Наруз, това е нещо ново за теб. — Бегла усмивка на самопрезрение заигра върху кривите устни на брат му. Но после бавно се разтегна в нещо като ухилване, което оголи докрай заешката му уста, после изчезна, сякаш глътната, сякаш рязко прекъсната от мисъл, която не можеше да се изрази. Сега Наруз се поклащаше с несигурно изражение на самодоволство и гордост, едновременно сълзлива и опиянена.
— Какво искаш от мен? — рече пресипнало. — Кажи ми тук, защото тренирам.
— Нека влезем вътре и да поговорим на четири очи. Наруз поклати глава бавно и след като размисли, отсече:
— Можеш и тук да говориш.
— Наруз! — изкрещя му Несим, засегнат от този необичаен отговор. Каза го с глас на човек, който иска да събуди заспал. — Моля те. — Седналият на върха на стълбите го гледаше със странно възпламенен, но тъжен взор и пак поклати глава:
— Вече казах, Несим — произнесе завалено. Гласът на Несим секна и проехтя пискливо на фона на тишината в двора. Ето че продължи, сега вече почти умолително:
— Налага се да говоря с теб, разбираш ли?
— Говори тук. Слушам те. — Това наистина беше нов и неподозиран човек — мъжът с наметката. Несим усети как страните му пламват. Изкачи още две стъпала и му изсъска ядно:
— Наруз, идвам от тяхно име. За бога, какво си им говорил? В комитета всички са ужасени от твоите думи. — Млъкна, малко неуверено размаха протокола, които Серапамун му беше оставил, и поясни: — Тези… тези записки са от тях.
Очите на Наруз светнаха за миг със сантиментална гордост, която придоби царствен вид от вирнатата му брадичка и широките изпънати плещи.
— Моите думи ли, Несим? — изръмжа, после кимна. — И думите на Таор. Когато дойде моментът, ще знаем как да действаме. Никой не бива да се страхува. Ние не сме мечтатели.
— Мечтатели! — ахна Несим, не беше на себе си, обзет от мрачни предчувствия и отвращение, дълбоко засегнат от тази липса на уважение от страна на по-малкия брат. — Точно вие сте мечтателите! Хиляди пъти съм ти обяснявал точно какво се опитваме да направим… какво искаме да постигнем с всичко това. Селяндур и идиот, това си ти… — Но думите му, които друг път биха се загнездили в ума на брат му като острие, сега се оказаха кухи и безрезултатни. Наруз стисна здраво устни, а с дланта на ръката си бавно направи жест на прерязване, разсече въздуха пред собственото си тяло от ляво на дясно.
— Думи — каза дрезгаво. — Сега вече те знам, братко.
Несим се огледа като обезумял наоколо, сякаш търсеше помощ или пък някакъв достатъчно твърд предмет, с който да набие истината за това, което имаше да казва, в главата на седналия пред него. Обзе го истерична ярост, гняв срещу този оглупял от пиянство човек, който отвръщаше на молбите му с празно, нищо неразбиращо изражение. Разтрепери се. Когато тази сутрин потегли от Александрия с ясно решение и успокоен ум, беше очаквал всичко друго, но не и това.
— Къде е Лейла? — извика рязко, сякаш можеше да я привика на помощ, при което Наруз изкудкудяка насмешливо. Вдигна пръст, допря го до слепоочието си и измънка тържествено:
— В лятната къща, както сам знаеш. Ако искаш, върви при нея. — И пак изхихика, после кимна и добави с нелепо детинско изражение: — Сега тя е сърдита на теб. За пръв път на теб, а не на мен. Заради теб, Несим, е плакала. — И долната му устна потрепери.
— Пияница — изсъска Несим безпомощно. Очите на Наруз засвяткаха. Изсмя се отривисто, стържещо — едно кратко излайване — и отметна главата си назад. След което, без никакво предупреждение, усмивката изчезна и лицето му отново доби предпазливо и тъжно изражение. Облиза устни и прошепна:
— Я, я, Несим — каза го тихо, сякаш бавно възвръщаше чувството си за мярка. Но Несим, побелял от гняв, не беше на себе си от обзелото го чувство на безсилие. Изкачи последните няколко стъпала, хвана Наруз за рамената, разтърси го и изкрещя в лицето му: