— Посещение при Рахад паша в единайсет, за да се връчи меморандум относно инвестициите от страна на британските поданици. Подробностите са в канцеларията. После сър Джон и лейди Гилиат са поканени на обяд. Еръл ги посрещна на летището. Да, разбира се, изпратихме цветя в хотела за нея. Днес в единайсет ще се подпишат в книгата за посещения. Дъщеря им се чувства леко неразположена, което обърка разпределението на местата за обяда, но тъй като и без това Хайда паша е поканен, както и американският посланик, аз си позволих да вмъкна Еръл и съпругата му, при което местата се наредиха както трябва. Не ми се наложи да се консултирам с протокола, тъй като сър Джон е тук на частно посещение — това беше вече публично обявено в пресата. — Като остави настрана меморандума, красиво напечатан върху твърда хартия с емблемата на посолството, Маунтолив въздъхна и рече:
— Тук готвачът добър ли е? По-късно го изпратете при мен. Знам едно любимо ястие на семейство Гилиат.
Донкин кимна и си записа нещо, преди да продължи с равен глас:
— В шест има коктейл в чест на сър Джон в „Хайда“. Освен това сте приели да вечеряте в италианското посолство — вечеря в чест на синьор Марибор. Ще е пълно с хора, има куп поканени.
— Трябва да се преоблека преди това — каза Маунтолив замислено.
— Освен това у мен са няколко наставления с вашия почерк, сър, с които не знам какво да правя. В едното се споменава Базара на парфюмите и персийски люляк.
— А, да. Обещах на лейди Гилиат да я заведа. Моля, уредете транспорт за посещението и ги уведомете, че ще дойда. Да речем, след обяда, към три и половина.
— Има и една друга бележка, в която пише „Подаръци за обяда“.
— А, да — каза Маунтолив, — станал съм съвсем като ориенталец. Вижте, сър Джон може да ни е от голяма полза в Лондон, в министерството, затова си помислих, че трябва да превърна посещението му тук в нещо, колкото е възможно по-незабравимо, имайки предвид неговите интереси. Бихте ли били така добър да отидете в „Карда“ на Сюлейман паша и да ми купите оттам два комплекта от онези малки копия на статуетките от Тел ал Актар, за предпочитане от цветните? Ще ви бъда безкрайно задължен. Всъщност те са само красиви играчки. Да бъдат опаковани заедно с визитката ми и да бъдат поставени до приборите им по време на обяда. Много ви благодаря.
След като отново остана сам, отпи от чая и мислено се пренесе напред в претрупания си с ангажименти ден, който носеше богати обещания за развлечения, а от тях нямаше да му остане време да си задава тревожни въпроси. Изкъпа се, облече се бавно, съсредоточено, концентрирал ума си върху избора на дрехи, които да са подходящи за официалното му сутрешно посещение, после взе методично да си слага вратовръзката. „Много скоро ще трябва радикално да сменя начина си на живот — помисли си, — за да не се изпразни окончателно от всякакъв смисъл. Как може да стане това по най-добрия начин?“ Някъде във взаимовръзката между причина и следствие откри празно пространство, което насочи ума му към думата „общуване“. Повтори я на глас пред себе си в огледалото. Да, точно там зееше липса. „Трябва да си взема куче — помисли си патетично, — за да ми прави компания. Освен това ще имам за кого да се грижа. Мога да го разхождам край Нил.“ Но го обзе някакво усещане за абсурд и той се усмихна. Въпреки това, докато правеше обичайната си сутрешна обиколка из посолството, надникна в канцеларията и със съвсем сериозен глас попита Еръл от какво куче става най-добър домашен любимец. И двамата се впуснаха в дълъг и приятен разговор за различните породи и дружно решиха, че един фокс териер е може би най-подходящата компания за ерген. Фокстериер! Повтори думата, докато прекосяваше стълбищната площадка, за да отиде при аташетата, като се усмихваше на собствената си глупост. — Какво ново?
Секретарката му вече беше сортирала документите в съответните канцеларски тави и беше подпряла на стената пощенските чували с червено клеймо. Единственият реотан на електрическата печка поддържаше приятна температура за рутинната работа през деня. Маунтолив се зае първо с телеграмите, демонстрирайки пресилено внимание, после премина на отговорите, които екипът от млади служители беше подготвил. Улови се как накъсва, размества и променя фразите, тук-там преобръща изреченията наопаки, прибавя забележки в полето; това беше нещо ново, тъй като никога преди това не се беше престаравал по отношение на официалния английски и всъщност дори ненавиждаше невъобразимите извъртания и многословието, с които беше изпълвал собствените си чернови като начинаещ и подчинен на един посланик, който се имаше за голям стилист — изобщо има ли някакво изключение от това правило в дипломатическите служби? Не. Той винаги е бил невзискателен в това отношение, но сега принудителната концентрация, в която живееше и работеше, бе започнала да се проявява в натрапчиво вмешателство и проява на педантизъм, които пък вече леко дразнеха усърдния Еръл и хората от неговия отдел. Въпреки че Маунтолив го знаеше, продължи да го прави, без да му мигне окото; критикуваше, задаваше въпроси и поправяше текстове, които сам знаеше, че са вече достатъчно добре написани, помагаше си с пълния Оксфордски речник и Скийт, досущ като някой средновековен учен, който цепи надве теологичен косъм. Запалваше пурата си с отворени краища и пушеше мълчаливо, докато задраскваше и нахвърляше нови думи върху белезникавата като мрамор хартия за протоколи.