Точно в десет се чу дрънченето на чаши и чинийки и Бон, охраната на канцеларията, се появи малко стеснително с чаша говежди бульон и чиния сухари, за да обяви очакваната пауза за лека закуска. Маунтолив се отпусна в креслото за четвърт час, отпиваше от чашата, забил поглед в бялата стена със серия неутрални японски гравюри — стандартната украса, избрана от отдела за произведения на изкуството към посланическите мисии. След малко трябваше да се заеме с пристигналата от Палестина поща; тя беше вече сортирана в отдел „Архиви“ — тежкият брезентов чувал се въргаляше на пода със зинала паст, а чиновниците разпределяха пощата върху специалните високи маси, покрити със зелено сукно, докато секретарите на различните отдели чакаха търпеливо пред преграденото като кошара пространство, за да може всеки да вземе своя дял от плячката… Тази сутрин, докато изчакваше, усети някакво неясно предупредително безпокойство, тъй като Маскелин все още не беше показал никакъв признак на живот. Дори не беше потвърдил получаването на предсмъртното писмо на Пърсуордън, да не говорим за коментари върху него. Почуди се защо ли.
На вратата се почука и Еръл влезе със стеснителна неуверена походка. В ръцете си държеше обемист плик, внушително запечатан и надписан.
— Сър, от Маскелин — каза той и Маунтолив се надигна и протегна ръка с пресилен жест на пълно безразличие.
— Боже Господи! — каза и претегли плика с дланта си, преди да го върне обратно на Еръл.
— И това е дошло по пощата? Чудя се какво ли може да има вътре? Прилича на роман, какво ще кажеш?
— Да, сър.
— Е, отвори го тогава, скъпо мое момче.
(Усвоил съм тези благи, свойски обръщения от сър Луис, каза си той тъжно; трябва да се помъча да се отърва от този навик, преди да е станало късно.)
Еръл отвори огромния плик доста несръчно с помощта на ножа за хартия. Дебел меморандум и купчина фотокопия изпаднаха от него върху бюрото помежду им. Сърцето на Маунтолив се сви, като зърна ситния почерк на войника върху листа с короната на придружителното писмо.
— Какво е това? — каза и се намести в стола си. „Скъпи господин посланик“; останалата част беше чисто написана на машина. Докато Еръл разглеждаше изрядно сортираните фотокопия, а показалецът му с любопитство шареше по някоя и друга дума, той тихичко си подсвирваше от време на време. Маунтолив започна да чете:
„Скъпи господин посланик,
Сигурен съм, че ще проявите интерес към приложените данни. Те всички бяха наскоро събрани от моя отдел в процеса на серия от мащабни разследвания тук, в Палестина.
В състояние съм да доставя доста солидни фрагменти от подробната кореспонденция, която се е водила през последните няколко години между Хоснани, обекта на моя първоначален и спрян доклад, и бойците на така наречената Еврейска съпротива в Хайфа и Йерусалим. Един поглед е достатъчен, за да се убеди всеки непредубеден човек, че единствената грешка в моята първоначална преценка за въпросния господин е само в това, че е направена със сдържан и умерен тон. Количеството оръжия, муниции и припаси, подробно описано в прикачените списъци и спецификации, е толкова голямо, че хората от нашия мандат трябва да се почувстват силно притеснени. Всичко беше направено, за да се локализират и конфискуват тези огромни складове, но до този момент почти безуспешно.