Отпадналият духом Маунтолив изведнъж се оживи, неочаквано и за себе си.
— Боже Господи! — каза. — Не бях разсъждавал в тази светлина. Но те не биха могли да пренебрегнат току-тъй една протестна нота. В края на краищата, мило момче, това действително представлява завоалирана заплаха.
— Зная, сър.
— Не виждам тогава как биха могли да си затворят очите.
— Вижте, сър, в момента животът на краля виси на косъм. Той може, така да се каже, да умре още тази нощ. Не се е явявал в Дивана почти шест месеца. Всички се дебнат един друг и сега със страшна сила на повърхността са изплували всевъзможни лични антипатии и съперничества. Смъртта му ще промени абсолютно всичко и те го знаят. Най-вече Нур. Между другото, сър, дочувам, че двамата с Мемлик не си говорят. Имало някакъв голям скандал във връзка с подкупите, които взимал от хората.
— Нима самият Нур не взима подкупи?
Донкин пусна една язвителна усмивка и бавно поклати глава, очевидно изпълнен със съмнения.
— Това не знам, сър — отвърна коректно. — Подозирам, че всички взимат и ще взимат. Но може и да греша. На мястото на Хоснани обаче аз със сигурност бих си издействал подкрепа с помощта на тлъст подкуп, връчен на Мемлик. Неговата податливост на подкупи е… почти легендарна в тази страна.
Маунтолив направи усърден опит да се нацупи сърдито:
— Да се надяваме, че не сте прав — каза. — Защото правителството на Негово величество би трябвало да е решено да предприеме някакви действия, както съм решен и аз. Както и да е, ще видим, нали така?
Донкин продължаваше да си мисли нещо наум, изглеждаше много сериозен. Остана седнал още малко, пушеше, после се изправи и каза загрижено:
— Еръл ми спомена нещо в смисъл, че Хоснани знае, че ние сме наясно с неговите игри. Ако това е така, защо тогава още не е избягал от страната? Сигурно си дава сметка как ще действаме, нали така? Щом не се е махнал, това би трябвало да означава, че държи Мемлик в ръцете си. Само разсъждавам на глас, сър.
Маунтолив го изгледа продължително с широко отворени очи. Опитваше се да разсее едно ненадейно и както му се стори, предателско чувство на оптимизъм.
— Много интересно — благоволи да се обади най-накрая. — Трябва да призная, че не бях погледнал на нещата от този ъгъл.
— Лично аз изобщо не бих отнесъл въпроса до египтяните — отвърна му Донкин лукаво. Не му беше чужда идеята да подразни шефа си. — Не е моя работа да го казвам, но бригаден генерал Маскелин разполага с много начини да разреши въпроса. По мое мнение ще ни посъветва да оставим дипломатическите канали настрана и просто да платим, за да бъде Хоснани убит или отровен. Няма да струва повече от сто лири.
— Добре, много благодаря — каза Маунтолив глухо; оптимизмът му вече беше отстъпил пред мрачната буря на полуосъзнати емоции, с които като че ли му беше писано да живее вечно.
— Благодаря, Донкин. (Донкин, помисли си той ядно, страшно прилича на Ленин, особено докато говореше за нож и отрова. Много им е лесно на третите секретари да поръчват убийства.) Останал отново сам, той взе да крачи по зеления килим, като едва сдържаше противоречивите чувства, които го изпълваха ту с надежда, ту с отчаяние. Онова, което щеше да последва, беше вече необратимо. Беше свързано с действия, изходът от които в чисто човешки план не можеше да се предвиди. Трябваше ли от това познание да се извлече поуката за философско примирение? Тази нощ остана буден до късно, пусна огромния си грамофон, за да послуша любимата си музика, и пи повече от обикновено. От време на време прекосяваше стаята, отиваше до писалището си в джорджиански стил, взимаше писалка и лист хартия с щемпела на посолството.
„Скъпа моя, Лейла, в този момент ми се струва по-важно от всякога да те видя и те моля да преодолееш своята“…
Но не се получи. Смачка писмата и със съжаление ги хвърли в кошчето. Да преодолее своята какво? Нима беше започнал да мрази и Лейла? Някъде във вътрешността на съзнанието му се мяркаше една мисъл, превърнала се вече почти в сигурно знание, че именно тя, а не Несим, е била инициаторът на тези пъклени планове. Че е била главният двигател. Дали да не го каже пред Нур? Дали да не го каже и на собственото си правителство? Не беше ли по-вероятно Наруз, който беше човекът на действието в това семейство, да е далеч по-дълбоко въвлечен в конспирацията, отколкото Несим? Въздъхна. Какво ли се надяваха да спечелят от едно успешно еврейско въстание? Маунтолив вярваше твърде много в силната английска аура, за да си даде реална сметка, че всеки може да изгуби вярата си в нея, както и в обещанието за сигурност и стабилност в бъдеще, което тя носеше със себе си.