— Маунтолив?
— Присъстваше на някаква голяма вечеря. Кимна ми хладно, но не се спря да говори с мен. Разбира се, беше в компанията на други хора, банкери или нещо подобно.
Несим си поръча кафе и докато отпиваше, й разказа как е минала вечерта му с Мемлик.
— Ясно е — рече замислено, — че натискът, който англичаните оказват, е въз основа на онази кореспонденция, която са заловили в Палестина. От офиса в Хайфа вече са осведомили Каподистрия. Това би било добра гледна точка, от която да се представят нещата пред Нур и така да бъде принуден да… действа. — Върху гърба на плик нарисува малка бесилка с молива си и провеси на нея дребна, подобна на муха жертва. — Онова, което успях да разбера, е, че Мемлик може да забави предприемането на действия, но и че упражняваният натиск е твърде силен, за да бъде пренебрегнат задълго; рано или късно той ще бъде принуден да се съобрази с Нур. Отвърнах му, че на практика до Коледа ще бъда в състояние да… да изляза от зоната на опасността. И тогава разследванията му няма да доведат доникъде.
— Ако всичко върви по план.
— Всичко ще върви по план.
— И после какво?
— После какво ли? — Несим протегна дългите си ръце над главата, прозя се и се приведе към нея. — Ще заемем нови позиции. Да Капо ще изчезне; ти ще заминеш. Лейла ще отиде в Кения на дълга ваканция заедно с Наруз. Ето какво!
— А ти?
— Аз ще остана, за да държа положението под око. Общността има нужда от мен. От чисто политическа гледна точка трябва да се свършат още много неща. После ще дойда при теб и заедно ще отидем на дълга ваканция в Европа или където ти кажеш…
Тя го фиксираше без усмивка на лицето.
— Не съм спокойна — обади се най-накрая и потрепери. — Несим, дай да се поразходим с колата край Нил за около час. Нека се опитаме да си съберем мислите преди лягане.
С удоволствие я послуша и в продължение на час колата се носеше безшумно по достолепните пътища край Нил с шпалир от тропически дървета покрай тях, моторът мъркаше тихо, а те разговаряха приглушено и на пресекулки.
— Това, което ме тревожи — каза Жюстин, — е, че вече си в ръцете на Мемлик. Как изобщо ще се отървеш от него? Ако разполага с безспорни доказателства срещу теб, той никога няма да отпусне хватката си, докато не те изстиска докрай.
— И в двата случая — отвърна й Несим кротко, — за нас е лошо. Защото, ако той започне открито разследване, знаеш много добре, че това ще даде възможност на правителството да секвестира имуществото ни. Лично аз предпочитам да задоволявам личната му алчност колкото е възможно по-дълго. След това ще видим. Сега най-важното е да се концентрираме върху предстоящата… битка.
Докато произнасяше думата, минаваха покрай ярко осветената градина на британското посолство. Жюстин се сепна и го дръпна за ръкава, тъй като в този миг зърна слаба фигура по пижама, която се разхождаше по зелената морава с онзи разсеян вид, който и двамата добре познаваха.
— Маунтолив — каза му тя. Несим погледна тъжно към градината и своя приятел, ненадейно обзет от изкушението да спре колата и да го изненада, като изтича при него. Подобен жест би бил съвсем в стила на връзката им отпреди не повече от три месеца. Какво се бе случило с всичко това?
— Със сигурност ще настине — подхвърли Жюстин, — виждаш ли, бос е. И държи телеграма в ръката си.
Несим даде газ и колата зави надолу по булеварда.
— Предполагам — каза той, — че страда от безсъние и е искал да охлади ходилата си в студената трева, преди да се опита отново да заспи. Самата ти често го правеше. Не си ли спомняш?
— А телеграмата?
Нямаше кой знае каква мистерия в телеграмата, която страдащият от безсъние посланик държеше в ръка и към която поглеждаше от време на време, докато се разхождаше бавно в собствената си градина и пушеше пура. Веднъж седмично играеше шах с Балтазар чрез телеграми — нещо, което по онова време му действаше успокоително и представляваше онзи вид отмора, която грохналите от работа мъже извличат от решаването на кръстословици. Не забеляза голямата кола, която мина безшумно край оградата и пое към града.
XV
Щяха да останат в това положение още много седмици — актьори, сякаш застинали завинаги в позите, които илюстрират колко непредвидимо може да бъде сляпото провидение. Маунтолив повече от останалите започна да се измъчва от отрезвяващото усещане за собствената си професионална неспособност и безсилие да действа другояче, освен като инструмент (не вече като фактор), и то до такава степен, че се почувства притиснат от гравитационното поле на политиката. Личните му желания и импулси изгубиха смисъл, престанаха да имат значение. Дали и Несим не беше жертва на нарастващото усещане за застой във всичко? Мислеше си за миналото с горчивина и по-често за случайно изпуснатите думи на сър Луис, докато решеше косата си пред огледалото. „Тази илюзия, че си свободен да действаш!“ От време на време страдаше от мъчителни главоболия, а и зъбите му се обадиха. По една или друга причина реши, че това се дължи на препушване, и се опита да преустанови този свой навик, но безуспешно. Борбата с тютюна само влоши положението и той се почувства още по-нещастен.