Единствен Донкин, скептично и насмешливо настроен, се забавляваше от тази размяна на реплики, толкова типична за Египет. Собствената му привързаност към мюсюлманина го беше научила да разчита ясно мотивите, да долавя играта на детинска алчност, скрита под театралното мълчание на министъра и под сговорчивите му обещания. За младшия секретар дори нарастващата истерия на Маунтолив пред лицето на тези спънки изглеждаше забавна. Притиснат от цялото това напрежение, неговият шеф се беше превърнал в надут и сприхав сановник. Кой би повярвал, че такава промяна е изобщо възможна?
Подмятането, че има повече от един Хоснани, беше доста странно, но то беше плод на далновидния ум на Рафаел, докато тихо бръснеше своя господар една сутрин, какъвто беше обичаят; Мемлик обръщаше голямо внимание на всичко казано от берберина — нали беше европеец? Сутрин, докато дребният мъж го бръснеше, двамата обсъждаха сделките за деня. Рафаел беше пълен с идеи и мнения, но ги изказваше уклончиво и лукаво, опростяваше ги така, че да бъдат по-разбираеми. Знаеше, че Мемлик се тормози от настойчивостта на Нур, въпреки че той с нищо не се беше издал; знаеше освен това, че Мемлик би действал само ако кралят се съвземе и благоволи да изслуша Нур. Ставаше въпрос за късмет и за време; междувременно, защо да не се оскубе Хоснани колкото е възможно повече? Това беше само едно от още дузина подобни дела, които събираха прах (и вероятно подкупи), докато кралят боледуваше.
Но един ден Негово величество ще се почувства по-добре под грижите на германските лекари и отново ще започне да приема аудиенции. И ще изпрати да повикат Нур. Така въпросното дело ще се реши. Защото ето какво ще последва: старомодният телефон до жълтия диван ще издрънчи и гласът на стареца (в който ще се долавят победоносни нотки) ще каже: „Нур се обажда от самия Диван на самия крал, тъй като той пожела да ме изслуша. Онзи въпрос, за който бяхме говорили, относно британското правителство. Сега трябва да се придвижи спешно. Слава на Бога!“
„Слава на Бога!“, и от този момент нататък ръцете на Мемлик ще бъдат вързани. Но засега той все още беше свободен и можеше да изрази презрение към възрастния министър чрез бездействието си.
— Има двама братя, Ваше превъзходителство — беше му казал Рафаел, преиначил гласа си, като че ще разказва приказка, придавайки мъдрост и зрелост на дребното си кукленско лице. — Двама братя Хоснани, не един, Ваше превъзходителство. — Въздъхна, щипна с два пръста една подпухналост от смуглата кожа на Мемлик, за да може да мине с бръснача по нея. Действаше бавно, тъй като знаеше, че когато мюсюлманин трябва да проумее една идея, то е същото като да боядисваш стена: първата ръка трябва да изсъхне (първата идея), преди да се пристъпи към втората. — От двамата братя единият има много земя, другият — много пари, онзи с Корана. За какво са му земи на моето Превъзходителство? Но човек, чиято кесия е бездънна… — Интонацията му издаваше презрението на човек, който нехае за земя.
— Да, ама… — обади си Мемлик бавно, с прикрито вълнение, без да помръдва устни под целувката на студения бръснач. Всъщност нетърпеливо очакваше доразвиването на идеята. Рафаел се усмихна, умълча се за миг.
— Наистина — продължи умислено, — документите, които получихте от Негово превъзходителство, носят подписа на Хоснани — тоест подписани са с фамилното име. Кой може да каже кой от братята ги е подписал, кой е виновен и кой невинен? Ако човек наистина постъпва мъдро, би ли жертвал мъж с пари заради мъж със земя? Аз не бих, Превъзходителство, не бих.
— А какво би направил, приятелю Рафаел?
— За пред хора като англичаните нещата могат да се представят така, че безпаричният да излезе виновен, а не богатият. Само разсъждавам на глас, Превъзходителство, аз съм малък човек сред големи дела.
Мемлик вдиша безшумно през устата, но остана със затворени очи. Никога не показваше изненада, това го умееше така добре, сякаш беше школуван. Въпреки това мисълта се загнезди в главата му, изуми го и го накара да се замисли. През последния месец беше получил три допълнения към библиотеката си, които го убедиха в сравнително голямото богатство на неговия клиент, по-големия брат Хоснани. От друга страна, наближаваха християнските коледни празници. Той се замисли дълбоко. Да задоволи британците, както и собствената си алчност… Това би било много умно!