Когато най-накрая се разделиха, Гришкина не спираше да го дразни, като му повтаряше: „Ти си само един дипломат. Нямаш скрупули, нямаш религия!“ Но именно към Лейла се обърна, за да му изясни това многозначително обвинение. И тя наистина му го изтълкува със сдържаното задоволство на бивша любовница.
Така че с нейното умение и такт тя успя да го задържи години наред, докато младежката му скованост отстъпи пред равна на нейната зрялост. Въпреки че двамата говореха само някакъв диалект на любовта, на нея той й стигаше, а него направо го поглъщаше. Продължаваше обаче да му липсва умението да класифицира и анализира.
И както календарните години се нижеха една подир друга и назначенията му се променяха, така и образът на Лейла пронизваше цветовете и преживяванията в страните, които минаваха пред взора му като приказки: изпъстрената с вишнев цвят Япония, гърбоносата Лима. Но никога Египет, въпреки всичките му молби за постове, които знаеше, че ще се овакантят там или пък вече бяха свободни. Сякаш Форин Офис не искаше да му прости, че си беше дал труда да научи арабски, и дори нарочно му избираше назначения, от които да стигнеш до Египет беше трудно или невъзможно. Въпреки това връзката им устоя. На два пъти се бе видял с Несим в Париж и това беше всичко. Много се зарадваха един на друг — всеки с натрупан вече житейски опит.
След време обаче раздразнението му отстъпи пред примирението. Професията му, в която се ценяха единствено способността за преценка, хладнокръвието и сдържаността, го беше научила на най-трудния от всички уроци, както и най-деформиращия — никога да не казва на глас неодобрителна мисъл. Тя му послужи и като дълго йезуитско обучение по самоизмама, което пък му даде възможност да се представи пред света с още по-излъскана повърхност, без обаче да задълбочи и премисли човешките си изживявания. И ако личността му не се разми докрай, това се дължеше на Лейла; защото иначе живееше заобиколен от амбициозни подмазвачи и блюдолизци, от които можеше да научи само как да изпъкне с различни форми на обръщение и претенциозни любезности и които с ласкателства си проправят пътя към напредък в кариерата. Истинският му живот потъна като скрит поток, който тече под земята и рядко излиза на повърхността — в този изкуствен свят, в който живеят дипломатите — и той бавно се задушаваше като котка във въздушна помпа. Дали беше щастлив или нещастен? Вече не знаеше. Беше сам и това бе всичко. На няколко пъти, насърчаван от Лейла, взе да обмисля дали да не утеши самотата си (която вече се превръщаше в егоизъм), като се ожени. Но неизвестно защо, макар и заобиколен със съвсем приемливи млади жени, до една подходящи партии, той откри, че го привличат само онези, които са омъжени или много по-възрастни от него. За чужденки и дума не можеше да става, тъй като дори по онова време смесените бракове се смятаха за сериозна пречка пред бъдещото издигане в йерархията. В дипломацията, както и във всичко останало, има подходящ брак и неподходящ брак. И докато времето минаваше, той откри, че макар и бавно, върви по спиралата нагоре, благодарение на своя опортюнизъм, компромиси и усърдна работа, върви към тясното антре на дипломатическата власт, тоест поста на съветник или министър. И ето че един ден онзи лелеян мираж, който толкова дълго бе стоял заровен и забравен, се събуди, появи се, изникна съвсем реален и бляскав от дебрите на миналото. Съвсем ясно и категорично един ден той научи, че заветните пълномощия са негови, но и нещо далеч по-жадувано… посолството в Египет, което толкова дълго му бе отказвано.
Но Лейла нямаше да е истинска жена, ако не беше проявила моментна слабост, което пък предопредели необикновения модел на техните отношения. Това стана със смъртта на мъжа й. Тя беше бързо последвана от едно романтично наказание, а то изтласка Лейла още по-навътре в самотата, която в стихиен момент на мечтание си бе въобразила, че може да напусне. И може би така стана по-добре, защото в противен случай загубата щеше да е по-голяма.