В панаирните шатри на Ринга групички лъщящи морави умислени суданци танцуваха в ритъма на странна музика, произвеждана от малък пресеклив акордеон и изрисувани кратуни вместо мехове. Тактуваше им негър, който удряше с желязна пръчка по парче железопътна релса, окачено върху подпората на една от палатките. Тук попаднах на слугата на Червони, който много се зарадва, като ме видя, и веднага ми тикна в ръцете шише от онази странна суданска бира, на която викат мериса. Седнах и се загледах в този напрегнат, почти маниакален танц; бавното обикаляне около един център, както и странните стъпки, сякаш смачкваш хлебарки — забиваш пръсти в земята и ги завърташ навътре. Но ето че в един момент се сепнах от идващия на талази барабанен ек и видях да минава дервиш с голям барабан — блестящо полукълбо от мед. Беше черен, от Ордена на рифаите, и тъй като никога не ги бях виждал как ходят върху жарава, нито как ядат живи скорпиони и така нататък, реших, че мога да го последвам и сега да зърна това зрелище. (Истински трогателно е да чуеш как мюсюлманите пеят религиозни химни в прослава на Дамиана — една християнска светица; чух гласове, които направо виеха: „Я сит, я бинт ал уали“, и го повтаряха отново и отново. Не е ли странно? „О, Светицо, на валията надвила.“) В пълния мрак успях да зърна група дервиши в осветения ъгъл между два големи амбразурни отвора. Беше краят на танца и точно тогава започнаха да превръщат едно от своите момчета в нещо като канделабър, покриха го цялото със запалени свещи, а горещият восък капеше по него. То гледаше с невиждащи очи, изпаднало в транс. Накрая се появи един по-възрастен, заби в него дълга кама и я промуши през двете му бузи. В двата края на камата уравновеси по един свещник с разклонени рамена и пак със запалени свещи. Така прободено, момчето бавно се вдигна на пръсти и започна да се върти в танц, също като запалено дърво. След като танцът свърши, останалите просто измъкнаха камата от челюстта му, а по-възрастният докосна раните му с наплюнчен пръст. След миг момчето се изправи отново, стоеше усмихнато, сякаш никога не е изпитвало болка. Вече се беше събудило от транса.
Отвъд периферията на всичко това, под грейналата луна бялата пустиня се превръщаше в безкрайна равнина от черепи и воденични камъни. Сливащите се звуци от духови тръби и барабани бяха ненадейно прерязани от устрема на конници с островърхи шапки, които размахваха дървени мечове и крещяха неистово като жени. Надбягванията с камили и коне трябваше да започнат всеки миг. Добре, помислих си аз, ще погледам и тях. Но докато съвсем безгрижно си пробивах път натам, попаднах на гротескна картина, която с удоволствие бих избегнал, ако можех. Колеха камилите на Наруз за празника. Клетите създания клечаха, без да помръднат, със свити под себе си предни крака като котки, докато цяла орда от мъже със секири и сатъри се нахвърлиха срещу тях, огрени от лунната светлина. Кръвта ми се смръзна, въпреки това не можех да откъсна очи от зловещата гледка. Животните не правеха никакви опити да избегнат ударите, не издаваха никакви звуци, докато мъжете ги разчленяваха. Брадвите се забиваха в тях, сякаш огромните им туловища бяха от дървесна кора, и с всеки нов замах потъваха все по-навътре. Отсичаха цели крайници тъй безболезнено, поне така изглеждаше, като че ли окастряха дърво. Децата танцуваха наоколо под лунните лъчи, събираха изхвръкналите встрани парчета месо и тичаха с тях към осветения град — големи късове кърваво месо. Камилите гледаха втренчено луната — мълчаливо и невъзмутимо. Първо отрязаха краката, после издърпаха вътрешностите и най-накрая отсякоха главите, които тупнаха под остриетата като глави на статуи и останаха да лежат в пясъка с отворени очи. Докато въртяха брадвите, мъжете се шегуваха. Огромен мек килим от черна кръв се разстла по околните дюни край групата, а босоногите момчета разнесоха алените й следи чак до града. Изведнъж ми прилоша и побързах да се върна обратно в осветената част за едно питие. Седнах за малко на някаква пейка и се загледах в точещата се край мен върволица, колкото да дойда на себе си. Точно тук ме намери Несим и заедно влязохме в църквата, като преди това минахме покрай скупчени наедно клетки, които приличаха на килийките на восъчна пита. (Ти знаеше ли, че всички ранни религии са възникнали на принципа именно на тези килийки, имитирайки не знам кой си биологичен закон?…) Така че най-накрая се озовахме в църквата.