Като се върнахме в палатката, новоизлюпеният проповедник лежеше под одеялото си и хълцаше дрезгаво като ранена камила. Щом влязохме, млъкна, въпреки че продължи да трепери още известно време. Силно притеснен, не каза нищо и така превърна тази нощ в тежко мълчание. За мен това беше забележително преживяване.
Дълго не можах да заспя, премислях случилото се. На следващата сутрин станахме призори (адски студ за месец май, палатката беше замръзнала и покрита със скреж) и при първото просветляване се метнахме на конете. Наруз се бе съвзел напълно и беше в чудесно настроение. Въртеше камшика в ръцете си и показваше разни номера на високопоставените гости. Затова пък Несим беше доста замислен и затворен в себе си, поне на мен така ми се стори. Дългото пътуване отегчи умовете ни и с голямо облекчение посрещнахме гледката на високите палми, които изникнаха пред очите ни. Починахме си и отново прекарахме нощта в Карм Абу Гирг. Отначало майката не се появи, казаха ни, че ще дойде по-късно същата вечер. И тук се разигра странна сценка, за която Несим изглежда беше толкова неподготвен, колкото бях и аз. Докато тримата крачехме през градината с розите към нейната малка лятна къща, тя се появи на прага с фенер в ръка и рече: „Е, синовете ми, как мина?“, при което Наруз падна на колене и протегна ръце към нея. Ние с Несим се сконфузихме. Тя го приближи, прегърна този сумтящ и хленчещ селяндур и ни направи знак да се махаме. Трябва да кажа, че си отдъхнах, като видях Несим да се промъква обратно към розовата градина, и с радост го последвах. „Това е един нов Наруз — не спираше да повтаря той тихо с искрено недоумение — Нямах никаква представа за тези негови способности.“
По-късно Наруз се върна в къщата в повишено настроение и всички седнахме да играем карти и да пием арак. Показа ми с огромна гордост харпуна, който му бяха направили по поръчка в Мюнхен. Изстрелваше тежко копие под водата и работеше със сгъстен въздух. Наруз ми разказа най-подробно за този нов метод за ловене на риба под вода. Стори ми се много интересно и той побърза да ме покани да прекарам един уикенд на неговия остров, за да пострелям и аз. Проповедникът беше напълно изчезнал и простоватият по-малък син се беше върнал в него.
Уф! Опитвам се да ти пиша за всички важни подробности, които могат да ти бъдат от полза по-късно, когато мен вече няма да ме има. Съжалявам, ако съм те отегчил. На връщане към града поговорих надълго и нашироко с Несим, за да си разясня всички факти. От чисто политическа гледна точка реших, че групата копти може да се окаже полезна за нас. Бях напълно убеден, че Маскелин ще успее да преглътне това тълкуване на ситуацията, ако му бъде обяснено както трябва. Големи надежди!
С повдигнат дух се върнах в Кайро, за да преподредя шахматната дъска. Веднага се явих при Маскелин, за да му кажа добрата новина. За най-голямо мое учудване той пребледня от гняв, стана бял като стената, ъгълчетата на носа му се свиха навътре, ушите му се дръпнаха цял сантиметър назад като на хрътка. Гласът и очите му останаха непроменени: „Да не би да искаш да ми кажеш, че си се опитал да допълниш доклада със секретна информация, като се консултираш с обекта на същата тази информация? Това е срещу всяко най-елементарно правило в бранша. И как изобщо е възможно да повярваш и на една дума в тази очевидно скалъпена история? Никога не съм чувал за подобно нещо. Съвсем съзнателно спираш доклад на военните, мъчиш се да дискредитираш моите хора, които се занимават професионално с установяване на фактите, да представиш нещата така, сякаш ние не си знаем работата“, и така нататък… Можеш и сам да се досетиш как продължи тирадата му. Започнах да се ядосвам. Той ми повтори със студен тон: „Върша тая работа от петнайсет години. И знам, че ми намирисва на оръжия и подривна дейност. Ти може и да не вярваш на моята Информационна агенция, но аз мисля, че твоите сведения са направо смешни. Защо не предадеш доклада направо на египтяните и нека сами си правят разкритията, а?“ Разбира се, че не можех да си позволя такова нещо и той го знаеше много добре. След това ми каза, че се е обърнал към Военното министерство в Лондон с протестна нота и че е поискал от Еръл нередностите да бъдат „коригирани“. Всичко това, разбира се, можеше да се очаква. Но тогава аз го атакувах по друга линия. „Виж — казах му, — видях всичките ти източници. До един араби и като такива — съвършено ненадеждни. Какво ще кажеш да сключим джентълменско споразумение? Няма за какво да бързаме, можем на спокойствие да разследваме семейство Хоснани. Дай да изберем нови източници, английски източници? Ако сведенията и тълкуванията съвпаднат, обещавам ти, че веднага ще подам оставка и ще се откажа от твърденията си. В противен случай докрай ще се боря за тях.“