Маунтолив обаче бе заинтригуван.
— Всъщност — обади се той — май сте прав, и на мен ми е споменавал веднъж нещо такова. Говорили ли сте с него по този въпрос?
— Божичко, не, разбира се! И защо да го правя? — Маскелин изглеждаше леко шокиран. — По всичко личи, че синът не е… мой тип. — Каза го тихо, без враждебност, просто споменаване на факт. — Той… аз… ами навремето бях чел една негова книга. — Спря отведнъж, сякаш всичко вече бе казано, сякаш темата беше изчерпана веднъж завинаги.
— Трябва да е бил смел мъж — подхвърли Маунтолив след кратка пауза.
— Да, или може би не — отвърна му гостът бавно и замислено. Умълча се. — Да се чуди човек. Той не беше войник в истинския смисъл на думата. Това често се вижда на фронта. Понякога подвизи се извършват толкова от страх, колкото и от смелост — странно нещо. Искам да кажа, че той по-скоро се държеше не по войнишки. Много странно.
— Но… — възрази Маунтолив.
— Нека се доизкажа. Има разлика между нужната храброст и ненужната. Ако помнеше добре какво са му втълпявали по време на обучението му за войник, той не би направил онова, което направи. Може да звучи като някакъв каламбур. Защото той изгуби главата си — в буквалния смисъл на думата, позволи си да действа, без да мисли. Като човек се възхищавам от него, но не и като военен. Нашият живот е далеч по-вълнуващ — той е наука, разбирате ли, или поне трябва да бъде.
Говореше умислено с отчетливо произношение, по неговия си равнодушен начин. Стана ясно, че тази тема е нещо, върху което често бе разсъждавал.
— Чудно наистина — рече Маунтолив.
— Може и да бъркам — призна си войникът.
Най-накрая тихо пристъпващата прислуга се оттегли и ги остави насаме с виното и пурите. Тогава Маскелин реши, че е дошъл моментът да повдигне истинския въпрос, който беше и поводът за посещението му.
— Предполагам, че сте се запознали с всички различия, които възникнаха между нас и вашия политически отдел. Оказаха се наистина остри и непреодолими, затова ви очаквахме с надежда да ги разрешите.
Маунтолив кимна.
— Те наистина са вече разрешени, що се отнася до мен — каза го с едва доловимо раздразнение (мразеше да го пришпорват). — Видях се с вашия генерал във вторник и тогава очертахме ново прегрупиране, което съм сигурен, че ще допадне на всички. Ще получите потвърждение още тази седмица, както и заповед за прехвърлянето на службата ви в Йерусалим, където тя ще бъде основен координатор и главна квартира. Това само по себе си премахва всички въпроси за ранг и старшинство. Тук може да остане един междинен пост под ръководството на Телфорд, който не е военен, но това, разбира се, ще бъде второстепенен пост. За по-голямо удобство може да работи под нашата „шапка“ и да служи за връзка с нашите оперативни отдели.
Настъпи мълчание. Маскелин се загледа в пепелта на пурата си и бегла усмивка заигра в крайчеца на устата му.
— Значи Пърсуордън печели — каза тихо. — Да, да!
Маунтолив беше едновременно учуден и обиден от усмивката му, въпреки че, честно казано, в нея нямаше и следа от злонамереност.
— Пърсуордън — продължи той все така тихо — е бил порицан за това, че е задържал доклад на военния отдел. От друга страна, аз по някаква случайност познавам обекта на въпросния доклад доста добре и съм съгласен, че са нужни още данни, преди да се иска разрешение за действие.
— Опитваме се, в интерес на истината. Телфорд е зает с организирането на мрежа около въпросния обект, Хоснани, но някои от кандидат-участниците в нея, предложени от Пърсуордън, изглеждат доста… ами по-скоро неблагонадеждни, меко казано. Както и да е, Телфорд все се шегува с него по този повод. Но… ами има един, който редовно продава информация на пресата, и друг, който в момента разтушава мадам Хоснани. Трети, казва се Скоби, обича да се разхожда по пристанището на Александрия, преоблечен в женски дрехи — би било истинско подаяние да му се предлагат пари за събирането на полицейска информация. Честно казано, с удоволствие бих поверил мрежата на Телфорд, а самият аз да се занимавам с нещо по-сериозно. Какви хора!
— Тъй като все още не съм запознат с подробностите — отвърна му Маунтолив спокойно, — не мога да коментирам. Но ще се запозная в най-скоро време.