Но това не проработи или по-скоро провокира единствено обида и пълно недоумение: „Това значи ли, че наистина искаш да спиш с мен? Дадено. О, Несим, готова съм да направя всичко за теб.“ Това го отврати и разсърди. Почувства се безпомощен. Май този начин на действие не предлагаше изгледи за успех. Но ето че ненадейно, след миг размишление, видя истината като блеснала светкавица. И изненадан си прошепна наум: „Ето защо не ме разбира, защото не съм докрай честен.“ Призна си, че макар и в началото да е бил подтикнат от страстта си, всъщност не можеше да измисли друг начин да привлече вниманието й освен — първо, като й направи паричен подарък (уж да я накара да се почувства „свободна“, но всъщност за да се опита да я обвърже), а после, когато отчаянието му нарасна още повече, си даде сметка, че нищо не може да направи, освен изцяло да се остави на благоволението й. В известен смисъл това си беше чиста лудост — но не можеше да измисли друг начин, по който да й внуши онова чувство на обвързаност, върху което се градят всички останали връзки. Така едно дете може понякога да навреди на себе си, като изисква майчина любов и внимание, от които си въобразява, че не получава достатъчно.
— Виж — каза й той с нов, разтреперан глас и на мига пребледня. — Искам да бъда съвсем откровен. Истинският живот не ме интересува. — Устните му трепереха заедно с гласа. — По-скоро си представям връзка, в известен смисъл далеч по-близка от всичко, което страстта може да предложи — връзка на общи вярвания. — Тя се почуди за миг дали пък той не изповядва някаква странна нова религия и дали изобщо има предвид това. Зачака с интерес, забавляваше се, макар и леко обезпокоена, като го гледаше колко силно е разчувстван.
— Искам да споделя нещо, което — ако се разчуе — може да нанесе непоправима щета на мен и семейството ми, както и на каузата, на която служа. Искам да се поставя изцяло в твоята власт. Нека предположим, че и двамата сме вече неспособни да обичаме… Искам да те помоля да станеш част от една опасна…
Най-странното бе, че когато той започна да говори по този начин и за нещата, които най-много занимаваха мислите му, тя изведнъж взе да се интересува и за пръв път забеляза истинския мъж в него. За пръв път той успя да я накара да откликне, сякаш дръпна някаква нейна струна с помощта на изповед, която, парадоксално, беше всичко друго, но не и изповед на сърцето. За най-голяма своя изненада, разочарование и задоволство тя си даде сметка, че той я моли не просто да сподели леглото му, а целия му живот, както и мономанията, върху която бе изграден. Само един творец би могъл да й предложи такъв странен и безкористен договор, но никоя жена не може да откаже на подобно предложение. Той искаше ръката й не за да се ожени за нея (тук лъжите му впоследствие създадоха недоразумение), а за да му стане партньорка във верността му към неговия господстващ демон. В най-строгия смисъл на думата, това беше единственото значение, с което отъждествяваше думата „любов“. Започна бавно и спокойно, събра страстните си мисли, след като вече беше решил да й каже, строяваше думите си, подреждаше ги внимателно, използваше ги пестеливо.
— Ти знаеш, всъщност всички ние знаем, че нашите дни са преброени, след като французите и англичаните изгубиха контрола си над Близкия изток. Ние, чуждестранните общности, и всичко, което сме постигнали, постепенно ще бъдем пометени от арабската вълна, погълнати от мюсюлманския потоп. Някои от нас се опитват да го спрат: арменците, коптите, евреите и гърците тук, в Египет, докато другаде вече също се организират за целта. Аз съм се ангажирал с голяма част от работата тук… За да се защитим, това е, за да защитим живота си, както и правото да принадлежим на това място. Ти го знаеш, всички го знаят. Но за онези, които виждат малко по-напред в историята…
Тук той пусна една крива усмивка, грозна усмивка с едва доловима следа на самодоволство в нея.
— Онези, които умеят да виждат по-напред, знаят, че това е игра на сенки. Ние никога няма да успеем да опазим мястото си в този свят, ако нямаме подкрепата на нация, достатъчно силна и цивилизована, която да доминира в региона. Колкото и да обичаме Франция и Англия, тяхното време изтече. Кой тогава би могъл да дойде на тяхно място? — Пое си дълбоко дъх и млъкна, после долепи длани и ги стисна между коленете си, сякаш се канеше да изстиска до капка непроизнесената мисъл — бавно и разточително като от мокра гъба. После продължи шепнешком: