Но облекчението, което изпита, беше примесено с ужас. Как така най-сетне успя да превърти ключа в ключалката? Жертвайки истината, поставяйки се изцяло във властта на нейното благоволение. Това неблагоразумие беше единственият път, който все още стоеше открит. Беше принуден да тръгне по него. Но освен това подсъзнателно знаеше, че ориенталката не е сладострастна жена в европейския смисъл на думата, у нея няма нищо сладникаво, нищо сантиментално. Колкото и да отрича, нейната истинска страст са властта, политиката и богатството. Сексът тиктака в ума й, но движенията му се подгряват от кинетичната бруталност на парите. В своя отговор за общи действия Жюстин се оказа по-вярна на себе си от всеки друг път, откликвайки точно както цветето реагира на светлината. И тогава, докато двамата разговаряха тихо и безпристрастно, главите им се приближиха една към друга като цветя и тя най-накрая успя да каже — мехлем за слуха му:
— О, Несим, никога не съм предполагала, че ще се съглася. Откъде знаеш, че съществувам единствено за онези, които вярват в мен?
Той се втренчи в лицето й, разчувстван и малко уплашен, тъй като разпозна у нея безусловното покорство на ориенталския дух — абсолютното женско покорство, което представлява една от най-могъщите сили в света.
Излязоха навън, отидоха заедно до колата и изведнъж Жюстин се почувства съвсем отмаляла, сякаш отнесена навътре в океана и оставена там на произвола на съдбата.
— Не знам какво повече да кажа.
— Нищо. Трябва да започнеш да живееш. — Парадоксите на истинската любов са безкрайни. Тя се почувства така, сякаш някой я беше зашлевил през лицето. Влезе в най-близкото кафене и си поръча чаша горещ шоколад. Изпи го с треперещи ръце. После среса косата си и пооправи лицето си. Знаеше, че красотата й беше само рекламен афиш, и затова поддържаше нейната свежест, макар и с пренебрежение.
Няколко часа по-късно, вече седнал зад бюрото си, Несим се замисли за миг, после вдигна слушалката на лъскавия си телефон и набра номера на Каподистрия.
— Да Капо — произнесе глухо, — спомняш ли си моето намерение да се оженя за Жюстин? Всичко е наред. Вече имаме нов съюзник. Искам ти пръв да го оповестиш пред комитета. Мисля, че сега няма да се държат резервирано с мен само защото не съм евреин. Ето, ще се женя за еврейка. Какво ще кажеш? — Заслуша се нетърпеливо в иронично поднесените поздравления на приятеля си. — Това е безочливо — отвърна му хладно накрая, — да си мислиш, че не съм мотивиран от чувства, а само от намерения. Като стар приятел, трябва да те предупредя да не ми държиш такъв тон. Моят личен живот и моите лични чувства са си моя работа. Ако по някаква случайност съвпадат с други мои съображения, толкова по-добре. Но би било несправедливо да ме смяташ за безчестен човек. Аз я обичам. — Направо му призля, докато изричаше тези думи: призля му от обзелата го ненавист към себе си. Въпреки това думата беше съвършено точна — обичам.
Много бавно върна слушалката на мястото й, като че ли тежеше цял тон, и се загледа в отражението си в полираното бюро. Казваше си наум: „Всичко онова, което аз не съм като мъж, това си въобразява тя, че може да обича в мен. Ако нямах тези си планове, които да й предложа, щях да стоя и да я моля още цял век. Какво е значението на тази малка дума от пет букви, която разбъркваме в ума си и хвърляме като зарчета — любов?“ Задушаваше се от презрение към себе си.
Същата нощ тя пристигна неочаквано в голямата къща точно когато часовниците удряха единайсет. Той не си беше легнал, седеше облечен до камината и подреждаше документите си.
— Защо не се обади по телефона? — извика с изненада и задоволство. — Прекрасно!
Тя стоеше на прага умълчана и сериозна; остана така, докато слугата, който я беше въвел, не се оттегли. После тръгна напред и остави кожената наметка да се свлече по раменете й. Прегърнаха се страстно, безмълвно. После го погледна в лицето, огряно от камината, което й се стори едновременно ужасено и въодушевено, и каза:
— Сега, Несим Хоснани, най-накрая те опознах. — Любовта е във всяко отношение конспирация. Силата на богатството и на козните — помощници на страстта — не й даваше мира. Грейналото й лице изразяваше невинност, типична за онези, които отдават живота си на религията!
— Дойдох да чуя твоите напътствия, по-нататъшните ти указания — каза му тя. Несим беше като преобразен. Изтича нагоре по стълбите до малкия си сейф и се появи отново с големите папки на водената кореспонденция, сякаш да й потвърди, че е честен, че истинността на думите му може да бъде доказана тук и сега, на място. И ето го, вече й разкриваше нещо, което нито майка му, нито брат му знаеха — степента на неговото съучастие в Палестинската конспирация. Бяха клекнали край огъня и останаха да разговарят почти до сутринта.