— От всичко това ще разбереш какви са моите съвсем конкретни притеснения. Ти обаче можеш да се справиш с тях. Преди всичко това са съмненията и колебанията на Еврейския комитет. Искам ти да говориш с тях. Според тях има нещо подозрително в това, че един копт ги подкрепя, докато местните евреи стоят настрана от страх да не изгубят доброто си име пред египетските власти. Жюстин, трябва да разсеем тези подозрения. Ще отнеме още известно време, докато натрупаме оръжейни запаси. А и всичко трябва да се пази в тайна от нашите доброжелатели тук, англичаните и французите. Знам, че ровят упорито, за да открият нещо повече за мен и за моята нелегална дейност. Но засега, така си мисля, нямат конкретни подозрения. Ала сред всички тях има двама души, които пряко ни засягат. Връзката на Дарли с дребната Мелиса е една от невралгичните точки. Както вече ти казах, тя беше любовница на стария Коен, който умря тази година. Той беше главният ни агент по оръжейните доставки и знаеше всичко за нас. Дали й е казал нещо? Това не знам. Другата личност, още по-неясна, е Пърсуордън; той, разбира се, е от политическия екип на посолството. Двамата сме големи приятели и всичко останало, но… Не съм наясно какви подозрения храни. Ако е необходимо, трябва да го забаламосаме, да му пробутаме идеята за невинно движение сред коптската общност и нищо повече! Но какво друго прави или би могъл да направи, знае или се страхува? Тук ти можеш да ми помогнеш. О, Жюстин, знаех си, че ще ме разбереш. — Смуглите й напрегнати черти — така спокойни под светлината на огъня — изглеждаха пълни с нова избистреност, с нова сила. Тя кимна и каза с дрезгавия си глас:
— Благодаря ти, Несим Хоснани. Сега вече знам какво трябва да направя.
След което заключиха високата врата, сложиха настрана всички книжа и в тъмната нощ легнаха пред камината, притиснати в обятията си, за да се любят със страстното себеотдаване на съвкупляващ се зъл дух. Но дори пламенните им превъзбудени целувки не бяха нищо друго освен прозрачна илюстрация на простата човешка природа. Бяха взаимно открили най-строго пазените си слабости — истинското седалище на любовта. И най-накрая всички задръжки и резерви в ума на Жюстин паднаха и онова, което при други обстоятелства би изглеждало като разпуснатост, се оказа всъщност могъщият фактор на едно напълно съзнателно отдаване не на друго, а на самата любов — форма на истинската й идентичност, която никога не беше споделяла с друг! Тайната, която ги свързваше, й даваше свобода да действа. А Несим, потънал в обятията й със своята странно нежна — почти девствена — женственост, се почувства разтърсен и подмятан в ръцете й като парцалена кукла. Устните й не спираха да го хапят и му напомняха за бялата арабска кобила, която имаше като дете; обърканите му спомени се разлетяха като ято пъстроцветни птици. Чувстваше се така отпаднал, че му идеше да се разплаче, но въпреки това сияеше, обзет от огромна благодарност и нежност. В тези прелестни целувки се изпари цялата му самота. Беше намерил човек, с когото да сподели тайната си — жена съвсем по неговия вкус. Парадоксите следваха един подир друг!
Що се отнася до нея, тя имаше чувството, че е плячкосала хазната на духовната му мощ, така странно олицетворявана от притежанията му — студената стомана на оръжия, студените цицини на бомби и гранати, родени от неговия волфрам, гума арабика, юта, корабоплаване, опали, билки, коприни и дървета.
Той я чувстваше върху себе си, а тласъкът на слабините й тълкуваше като желание да му помогне, да оплоди действията му, за да дадат плод чрез тези гибелни инструменти на силата, да вдъхнат живот на обречената борба на една наистина ялова жена. Лицето й беше безизразно като маска на Шива. Нито грозно, нито красиво, а голо като самата сила. Изглеждаше като връстница (тази любов) на фаустовската любов на светците, овладели леденото изкуство на семенното задържане, за да могат още по-отчетливо да опознаят себе си, защото нейните сини огньове не възпламеняват тялото, а го изстудяват. Но ум и тяло горят като потопени в негасена вар. Това беше гола чувственост, лишена от всички отрови на цивилизацията, създадени да я тушират, уталожат и да я направят приемливо вкусна в очите на едно общество, изградено върху романтичната идея за истината. Това правеше ли я по-малко любов? Парацелз е описал такива отношения сред кабалистите. Във всичко това човек може да види строгото, празно и прастаро лице на Афродита.