Тогава се озовах на дървената пейка, все едно бях въоръжена охрана на дилижанс, чиито мъртъв кочияш всеки момент щеше да падне от капрата.
— Никъде няма да ходиш! — изкрещях му аз. Поне не докато юздите бяха в отпуснатите му лапи. И той не каза и дума, когато го сграбчих, издърпах го обратно и го настаних на пейката до мен, където беше истинското му място.
— Дръж се прилично! — викнах му аз, разтворих меките му пръсти и измъкнах юздите. Дилижансът отново бе попаднал на коловоз, достатъчно дълбок, за да прати трупа по-близо до мен и внезапно ръцете му се озоваха около врата ми много любвеобилно.
Не обърнах внимание на това — трябваше да поема юздите в ръце и най-накрая успях, хванах юздите.
Избутах с рамо кочияша на една страна с вик:
— Стой там и трай! — и тогава, хванал здраво по кожена юзда във всяка ръка, изкрещях:
— Пррът!
Те моментално откликнаха на командата ми.
Но не съвсем така като бях очаквал.
Своенравните копелета, принадлежащи към конския род, препуснаха като обезумели, увеличиха скоростта, копитата им яростно блъскаха земята.
— Казах прръъът, по дяволите!
Последвалият взрив за малко да ме изхвърли от пейката и да ме запрати върху гърбовете на конете.
Настаних се отново на мястото си, задникът ми подскачаше по дървената пейка, стиснах юздите колкото можах и дръпнах силно, впрягайки всеки мускул и сухожилие, които бях развил през един живот, фанатично отдаден на избягването на всякакъв тежък труд.
Не бях толкова глупав, че отново да извикам „Прт!“. Какво друго използваше покойният ми спътник, за да привлече вниманието им? Спомних си за ферибота… може би си заслужаваше да се опита…
— Тим-бъррррррр! — изкрещях аз и дръпнах юздите.
Мътните ме взели.
Стана. Животните намалиха скоростта, а щом крачката им се забави, се предадоха на изтощението и като направиха още няколко мързеливи разкрача, спряха.
Няколко мига останах просто така, без да мърдам, с отпуснатите юзди в ръка, изтощен, но весел и щастлив. Сърцето ми блъскаше, дишах тежко. Кочияшът, клюмнал до мен, също се радваше на спокойствието.
Долу отляво на мен, Кошър слезе от дилижанса и джентълменски помогна на Анабел.
Старият хитрец, казах си аз и, без много да му мисля, скочих от капрата.
Предполагам, че трябваше да бъда по-внимателен.
Сред прашните вихри и сред бъркотията не бях забелязал, не бях осъзнал, че сме спрели на ръба на пропаст.
И то не каква да е пропаст, а на каменистия склон на каньон. Е, не беше дълбок като Гранд Каньон. Всъщност далеч не бе толкова дълбок. Просто достатъчно дълбок, за да се натроши всяка костица на тялото ти, ако решиш да се хвърлиш надолу.
Решение, което аз се опитвах да взема, застанал на самия ръб, с гръб към пропастта, виещият вятър бушуваше из каньона, и ме зовеше, докато ръцете ми неистово вършееха из въздуха. Не се осмелявах да погледна назад към дългото падане, което ме очакваше, докато размахвам ръце като вятърна мелница. Застанал на безопасно разстояние, Кошър ме наблюдаваше, прегърнал Анабел през кръста, за да й вдъхне увереност.
Тя изглеждаше смутена. Бе покрила лицето си с облечената си в ръкавица ръка и надзърташе през пръсти към моята олюляваща се фигура.
— Няма ли да му помогнеш? — попита тя Кош.
— В края на краищата младежът така усилено се труди, за да доведе всичко до успешен край — каза Кошър царствено, — че само би се засегнал, ако му помогна. В крайна сметка той ще оживее и ще ми бъде благодарен за това.
Тогава възвърнах равновесие, залитнах напред към твърдата земя и се приземих по лице, вдигайки последен облак прах.
Една силна ръка се появи пред погледа ми.
— Разреши ми да ти помогна — каза Кош.
Погледнах го злобно.
— Ти направи достатъчно много — станах на крака и, изтупвайки се, казах: — Имам предвид това, че оправи колелото. Иначе всички щяхме де сме мъртви.
— Оказа се, че съм сгрешил — каза Кошър. — Колелото си беше съвсем наред.
Той се наведе към мен и прошепна в ухото ми:
— Някой трябваше да остане в купето да пази малката дама, синко.
Поруменяла от негодуване, Анабел вирна брадичка, опря юмручетата си от двете страни на тънката си талия и каза:
— Шериф Кошър ти направи услуга.
Ококорих очи.
— Услуга?!
Тя кимна.