Кошър сложи ръка на рамото ми и го стисна. Погледът му бе стоманен и окуражителен. Анабел стисна ръката ми и ме погледна с искрена загриженост.
— Е — казах аз, — както казва Татко: „Страхливец никога не може да направи флош…“
Изправих се, излязох от храстите и закрачих към лагера на бандитите.
Двама от тях ме чуха веднага, а останалите се размърдаха. Колтът ми бе в кобура, ръцете леко повдигнати на нивото на кръста.
— Добър вечер, господа.
Половин дузина мърляви, обути в дълги вълнени гащи каубои, двама от тях с намазани с боя лица, седнаха в постелките си и замижаха към мен, все едно бях част от съня им или видение в резултат на алкохола.
— Казвам се Бърт… — бях нервен, — Брет Мавърик.
Пуснах лъчезарната си усмивка.
Шестте объркани лица се спогледаха.
Приближих се до тлеещия огън.
— Съжалявам, че трябваше така да ви се натрапвам по средата на нощта. Искам само да ви уведомя за нещо…
Объркването прерастваше в подозрителност и раздразнение — яростта не можеше да е далеч.
— … в момента — казах аз лъчезарно, — точно в този момент към всеки от вас е насочен пистолет.
Това бързо ги разсъни.
Но никой не скочи на крака. Те вярваха в това, което този безумен натрапник, гласът му безгрижен като на волна птица, току-що бе споделил с тях. Очите им бясно претърсваха храстите и тъмнината. Не показаха пистолетите си, но както онзи намазан с боя негодник, който за малко не дойде при нас, безсъмнено всички имаха един или два пистолета, скрити под одеялата.
— Естествено, имате пълно право да знаете кои са тези хора и защо са насочили оръжията си срещу вас — уверих ги аз. Посочих към мъжа най-близо до мен, който имаше дълъг бял белег на необръснатата си буза, а тъмните му очи горяха.
— Мъжът, който ще ти пръсне мозъка е шериф Зейн Кошър — казах аз мило. — Истинска легенда на Дивия запад. Сигурен съм, че сте чували за него. А що се отнася до теб…
Посочих следващия мъж, набит блондин, който си беше уплашен още преди да му кажа кой го е взел на мушка.
— … Джон Уесли Хардинг си е избрал теб. Смята, че си добра мишена за стрелба от разстояние. А ти…
Това бе мършавият, намазан с боя негодник.
— … теб те очаква позорното и безперспективно бъдеще да те застреля жена. Разбира се, не коя да е жена: Грозната Ани Брансфърд, изгонена съвсем млада от Моубайл, Алабама, защото грозотата на лицето й спирала часовниците. Двойно по-отвратителна от Джейн Бедствието и е убила четири пъти повече мъже.
Говорех високо и ясно, за да съм сигурен, че публиката в храстите ще ме чуе.
— А ти — посочих следващия, мъж с продълговато лице и тик на окото, но след това млъкнах и просто разтворих ръце. — Разбрахте ме. Ще попитата защо е всичко това? Изглежда индианци са нападнали някакви бели заселници. Вие знаете, че са били индианци и аз знам, че са били индианци, но някои от жените, които са оцелели, истерясали и незнайно защо решили, че са били бели, маскирани като червенокожи. Най-голямата глупост, която съм чувал.
Споглеждаха се един друг. Яростта ги бе напуснала и бе дошъл страхът.
Реших, че ще е най-добре да ги поуспокоя.
— Аз и хората с мен знаем, че сме на грешна следа. Не може една глупава жена да разпознае човек, боядисан с цветовете на войната, пък и на кон. Това е невъзможно. Така че трябва да решите… Искате ли да стане патаклама с всичките тези хора, дето са ви взели на мушка? Или предпочитате да дойдете мирно и тихо с нас, което ще ви коства само няколко часа сън.
Почти ги убедих. Само този с белега и острия поглед можеше да създаде проблеми.
— Причината, поради която съм тук сред вас — продължих аз — ами, някои хора смятат, че мога добре да говоря. Не че не ме бива да боравя с пистолет…
Страхливец не може да направи флош.
Демонстрирах светкавичния си пистолет — на мъждивата светлина на огъня и на лунните лъчи наистина заприлича на светкавица.
Шестимата мъже под одеялата се бяха сбрали около мен като група лагерници, чиито водач току-що ги е изплашил до смърт с някаква адска история за призраци.
Завъртях колта 44 калибър и го прибрах обратно в кобура.
Кръстосах ръце на гърди небрежно и заех възможно най-незаплашителната поза.
— И така, приятели, всичко, което трябва да сторите, е да се изправите и да сложите ръце на главите си. И не се притеснявайте, Грозната Ани и друг път е виждала мъже по бельо.
Отново на лицата им се изписа объркване, макар и страхът да не ги бе напуснал. После онзи с продълговатото лице стана, окото с тика играеше като бясно, и сложи ръце върху главата си.