— Никога не се опитвай да тълкуваш мимиките му — прошепнах на Анабел.
— Защо?
— Прякорът му е „Тика“.
— Аха.
Отпред Комодора призоваваше за тишина.
Когато се въдвори тишина, той отново заговори:
— Искам да подчертая за тези, които ще участват, че всички зрители са платили по сто долара за привилегията да наблюдават… така че проявете уважение към тях и нека бъде един велик шампионат и да стане страхотно шоу!
Избухнаха аплодисменти, но Комодора махна с ръка и те секнаха.
— И не само велик шампионат, но и честен шампионат… и поради тази причина аз съм поканил една от легендите на Дивия запад, един от нашите най-известни пазители на закона, шериф Зейн Кошър! Ела, Кош…
Залата избухна в оглушителни аплодисменти. Стоящият близо до нас Кош се усмихна леко смутено и тръгна през тълпата, която страхопочитателно му правеше път.
Кошър се качи на импровизираната сцена до своя брадат, жизнерадостен домакин и дари тълпата с подкупваща усмивка.
— Благодаря ти, Комодор. Благодаря и на вас, дами и господа… Макар да виждам, че дамите не са много.
Хихикането секна, когато изражението на Кошър внезапно стана сериозно.
— Всеки, който бъде хванат да лъже, ще бъде отстранен от играта, а таксата му за участие ще бъде конфискувана — каза той. — И аз лично ще имам грижата да го изхвърля през борда.
Тишината като тъмен облак надвисна над салона.
Кошър разкопча сакото си и откри двата колта, вързани за всяко бедро.
— Това виждате ли? Единствените пистолети разрешени в тази зала. Ако забележа скрит пистолет в ръкав или в ботуш, собствениците им напускат играта. Зрители, забелязани да носят оръжия, ще бъдат изхвърляни от кораба. Аз съм законът в тази зала, приятели, и всеки, който пристъпи закона рискува да му натроша кокалите.
После отново се усмихна, бутна назад шапката си и каза:
— Благодаря за вниманието — слезе от подиума и се смеси с притихналата, страхопочтителна тълпа.
— Благодаря ти, шерифе — каза Комодора. — А сега, състезатели, моля пристъпете напред… и извадете парите си!
Скоро аз и Анабел стояхме един зад друг на опашка пред масата за покер, където седяха Комодора и Кош, брояха парите и даваха разписки.
Когато ни дойде редът, Комодора взе парите ми и каза:
— Брет Мавърик, радвам се, че ще участваш. Надявам се, че ми нямаш зъб?
— Защо трябва да ти имам зъб?
— Ами… изглежда брат ти Барт смята, че съм постъпил с него несправедливо в тази същата зала не много отдавна.
— Той загуби голям пот от теб. Често се случва.
— Не и на един Мавърик. При всички положения… радвам се, че си сред нас. А Мис Брансфърд…
— Мисис Брансфърд — поправи го тя деликатно.
— Съжалявам — каза Комодора. — Носите ли остатъка от таксата?
— Да — отговори тя и му подаде купчина от стодоларови банкноти.
— Нямате представа как се радвам — каза Комодора, и подаде парите на Кош, за да ги преброи.
Наведох се към масата, за да ме чува само Комодора.
— Аз й дадох парите за тази игра.
Той вдигна вежди. Сред добре поддържаната брада се появи предпазлива усмивка.
— Наистина ли?
— Искам всичко да е ясно. Ако има някакъв проблем един играч да спонсорира друг, просто кажи.
Анабел, която явно бе подочула нещо, се намеси.
— За какво говориш, Брет?
— Ако не искаш тя да участва в играта — повторих аз — защото играе с мои пари… сега е времето да го кажеш.
Той присви скептично очи.
— Но мис… мисис Брансфърд знаеше, че ще загуби…
— Не — казах аз. — Тя щеше да загуби внесените пари само ако не събереше остатъка от таксата за участие. Тя успя, държиш парите в ръката си, Комодор.
Той размисли.
— Така е. Така е — той се обърна към Кошър. — Ти какво мислиш, шерифе?
— Това момче е нещо, което никога не съм вярвал, че ще срещна — каза Кошър кротко. — Честен комарджия.
Ухилих се.
— Татко не би останал доволен, ако чуеше да ме наричат комарджия, но благодаря за вота на доверие, все пак.
Кош кимна, леката му усмивка бе като благословия.
— Добре — каза Комодора — и двамата участвате. Но ще инструктирам крупиетата да ви наблюдават да не би да си помагате.
— Не се притеснявай, Комодоре — казах аз като отново се ухилих, — ние с мисис Анабел никога не си помагаме.
Когато всички участници платиха таксата, Кошър преброи парите за последен път, обяви пред всички, че са половин милион долара, подреди ги в една чанта, която собственоръчно бе закупил и притежаваше единствения ключ и пред очите на цялото множество постави чантата в сейфа.
Кош затвори вратата на сейфа с едно заключително изскърцване, завъртя колелото на шифъра и каза: