— Имаш парите! Какво повече искаш? Върви си, остави ни!
— Казах, че няма да убия шерифа. Но нищо не съм споменал за теб. Да не мислиш, че ще ти се размине това, което стори…
— Мавърик… — започна той.
— Може би най-добре ще бъде да ви оставя да си продължите спора, който прекъснах.
Думите ми май не се понравиха на Комодора.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ще ви оставя единият да убие другия…
И хвърлих колта 44 калибър високо във въздуха.
Когато отстъпих и влязох отново в сянката на храстите с чантата в ръка, те стояха ококорили от ужас очи и наблюдаваха как пистолета пада. Трябваше да съм си тръгнал и те сигурно смятаха така, но, признавам си, аз съм любопитно магаре.
Видях как Кошър се хвърли към пистолета, Комодора го спъна, но Кош беше пъргав за мъж с неговите размери и на неговата възраст, претърколи се и вдигна револвера от прашната земя, преди Девол да може да го докопа.
Комодора бе на колене, а Кош бе насочил пистолета към жално молещия се човек, когато аз се качих на коня си и препуснах в нощта.
— Бягай, Мавърик! — гласът на Кошър прогърмя над тропота на копитата. — Бягай, куче, но аз ще те намеря! И ще те застрелям…
Не бях се отдалечил много, когато чух изстрелите. Знаех, че Комодора няма де е проблем отсега нататък.
Последната карта
Нищо не може да се сравни с разкоша на хубав хотел, а „Сан Францискън“ бе един от най-хубавите в Калифорния. Бях наел луксозен апартамент с всички удобства, които не могат да се намерят във всеки дом, но в момента се бях изпънал в една от няколкото огромни вени на общата баня, където меките пешкири са по-дебели и от бифтеците в ресторанта на „Сан Францискън“.
Дали има нещо по-успокояващо от гореща вана, изпълнена с малки гъделичкащи мехурчета, резултат от някакви специални чуждоземски соли, със сигурност не мога да ви кажа. Дрехите ми бяха сгънати близо до мен, до обувките и чантата с парите — която носех навсякъде през последните няколко дни. А също така и кобура с пистолета ми.
Бях полузаспал и напълно щастлив.
Но бързо излязох от това състояние, когато чух познатото, зловещо щракване на запънат пистолет. Звукът отекна в белите фаянсови стени на помещението.
Дори не бях чул да се отваря вратата — наистина беше добър, трябва да му се признае.
Нямаше нужда да се присягам за пистолета си — той ме държеше на мушка. Стоеше пред мен с изсечената си челюст, очи като мъниста и сивите си добре поддържани мустаци.
— Стара ненужна реликва, а? — каза Кошър.
Наблюдавах го как приближава. Ръката му бе над кобура на пистолета.
— Не мога да се справя и с мъртвец, а? — изръмжа той.
— Ами ето ме тук, синко. И със сигурност ще се справя с теб.
Усмихнах се, взех сапуна и лениво затърках гърдите си.
— Това някак ми харесва, за мъртвеца.
Той се изсмя гръмогласно.
— Имаш късмет, че съм такъв всеопрощаващ добър християнин.
— Надявам се Комодора да не създава проблеми.
Той поседна на ръба на ваната срещу мен и лъчезарно се усмихна.
— Няма, не и след като изстрелях в него халосните патрони от пистолета, който ми подхвърли… — той снижи глас, имитирайки ярост. — „Никога в живота си не съм извършвал хладнокръвно убийство, но ще направя две изключения, следващия път като видя Мавърик и следващия път като видя теб!“
Аз се изсмях, той също. Смехът ни приятно отекна в банята.
— Така му се пада на мръсника — казах аз, — задето е измамил Барт на „Лорън Бел“.
Той кимна строго.
— Заслужаваше си времето и усилията да му го върнем тъпкано на копелето лъжливо.
— Както казваше старият ми Татко: „Да измамиш измамник е дълбоко удовлетворително, дори религиозно изживяване“.
Сетихте ли се коя е последната ми карта? Погледнете.
— Не си спомням да съм казвал подобно нещо — каза Татко, — а освен това ще съм ти благодарен, ако престанеш да ме наричаш „стария“. Майка ти и аз се сдобихме с вас на съвсем млада възраст.
— Да, естествено, като сме се родили, сме били съвсем млади.
Той се намръщи, извади пурета от джоба си и я запали.
— Знаеш какво исках да кажа. Цял живот ме цитираш погрешно и вече, честна дума, ми писна…
— Ако те цитирах точно, какво щяха да си помислят хората за теб? Че говориш глупости? Затова аз трябва да ги дооправям.
Той понечи да отговори, но после се почеса по главата и каза:
— Знаеш ли, синко, още не съм се регистрирал, но тези вани изглеждат много съблазнително… Мислиш ли, че от хотела ще имат нещо против?
— Скачай във ваната, Татко!
Не след дълго Татко бе във ваната срещу мен, изтегнал се доволно в горещата вода и пенестите соли. Показа ми няколко номера с едно тесте карти. Никой не може да прави разбъркването Мавърик по-добре от Татко.