Те знаели какво го е сполетяло, но не можели да го спасят; защото неговата духовна вина: че той — макар и само за миг — бе поискал да постави в своя услуга външната земна власт, бе откъснала съдбата му от онова висше духовно ръководство, под което тя се е намирала и което бе водило някога и него, преди той да се бе оставил при влизането си в Йерусалим да бъде за кратко време подведен от настойчивите молби на онези, които виждали в него свой спасител от външното потисничество.
Преобразяването на законите в невидимата Земя, което той самият осъществил чрез своя акт на Любов на Голгота, щяло да му спести съдбовния край, ако някой друг го беше осъществил преди него.
Но тъй като тази промяна е можела да се осъществи едва в последния му час именно от него, неговите възвишени братя били принудени, изпълнени с болка и все пак ликуващи вътрешно в очакване на неговата победа, да го оставят да извърви стра-далческия си път. — —
Те знаели, че е положен в гроб, а самият той бил жив и близък за тях в духовното си тяло.
Така те направили каквото трябвало да се направи, напълно с неговото съгласие и по неговата воля, за да не се създаде глупав култ около земните му останки.
Между тях имало един, който владеел изкуството при най-обикновен разговор да приспива в магически сън събеседниците си.
Той отишъл пръв при стражите на гроба и понеже бил облечен като римски големец, стражите отговаряли почтително на неговите въпроси, докато езиците им надебелели и те потънали накрая в дълбок хипнотичен сън.
Сега дошло време той да извика и останалите си братя, които чакали недалеч от там.
Не без известно усилие те отворили гроба и внимателно извадили тялото. Положили го, както било завито, върху две дълги парчета плат, които носели със себе си, подлагайки едното под него и опирайки торса му на другото.
Те веднага понесли в светлата лунна нощ скъпия нелек товар и с много усилия го изкачили в планината, до един скалист овраг, предварително избран за тази цел, — където предния ден била издигната клада; тук ги очаквали още двама от възвишените братя.
Тези братя били знатни мъже от чужд произход — дошли някога далеч от изток, — и по обичая на своя народ те изгорили скъпите останки на това място, където нямало опасност да бъдат смущавани от никого. А и сиянието на луната поглъщало всеки отблясък на пламъците, още повече че надлъж и шир в тази пустош не живеел никой, така че нямало кой да обърне внимание на огъня, дори той да не бил достатъчно скрит в оврага.
А когато в утринното зарево огънят угаснал, високите братя грижливо събрали всичко, което било останало от тялото, увили го в кърпи и го отнесли чак до река Йордан, за да предадат там последните останки от земната дреха на Учителя на водите на тази река, както изисквал обичаят на техния народ.
След завръщането си те останали още дълго време на своето скрито място в планината, навестявайки от време на време учениците на възвишения Учител, които след отделянето му от видимия свят останали духовно свързани с него.
Дванадесет луни по-късно те напуснали завинаги земите на Палестина, отивайки на изток: в родната си страна — недалеч от най-високата планина на света...
Те били всъщност онези «влъхви» от Изтока — онези свети царе и царствени свещеници, — които «видели» някога «далеч на изток» «звездата» на младия дърводелец от Галилея и дошли да го напътствуват, докато не станал в състояние сам да схване своята мисия, макар и да не са коленичили, както иска да ни внуши по-късното предание, пред люлката на младенеца, за да му поднесат своите дарове. —
Преданието само разказва по своему онова, което малцината най-приближени до Учителя били научили от самия него, доверявайки го по-късно в дълбока тайна на дошлите при тях за поучение.
Разказът следва наистина един древен, далечен образец, но е запазил все пак чертите на истината; защото макар и възвишените братя, наблюдавали някога отблизо публичните изяви на своя нов брат, да били седем на брой, само трима от тях са били всъщност негови учители - а трима Светещи са нужни всякога, когато е необходимо да се изкове нова брънка от златната верига, която още от първите дни на това човечество трябва винаги да се самообновява във всяко ново човешко поколение. —