Авторът на древното вестителство, наречено «Евангелие от Йоана», е знаел за всички тези неща и е говорил на хора, които тайно били научили много от тях.
Така че неговото послание предполага познаването на възвишеното учение на Учителя и ако това учение проблясва за знаещия от немалко думи, то си оставало достатъчно скрито за непосветените.
А духовният закон е изисквал по онова време скритост.
Но и в действието на Духа има времена на отлив и времена на прилив: — времена на скритост и на откровение.
Така днес е възможно да се говори там, където преди е трябвало да се мълчи.
Но и днес няма никаква опасност неризвани да се доближат до тихия Храм на скритата Божественост.
Да намерят пътя, извеждащ към този Храм, ще съумеят винаги само онези избраници, които търсят, водени от най-чисти пориви на сърцето, докато получат жадуваното водачество в собственото си «Аз».
Съкровени тайни ще се разкрият пред тях; но каквото и да се разкрие пред човечеството в течение на хилядолетията, то винаги ще сочи в далечината към все по-дълбоки тайни и Божеството никога няма да предостави себе си на земния човек като предмет на неговото логическо схващане.-
Само със символи и притчи може да се говори за крайната истина!
А за този, който не търси вече тази истина навън; който е разбрал, че тя може да стане достъпна «лице в лице» за хората само в най-съкровената им вътрешна същност, за него символът и притчата сочат пътя и начина за проникване в тази негова същност.
Там пред него може, ако е призван, да се разкрият още много неща, които аз съм принуден да премълча тук, а с това и пред всяко човешко ухо: — било защото човешкото слово не може да обхване широтата на онова, което би се опитало да изкаже в случая, или пък защото такова знание няма да бъде от полза за никого, ако той не го постите отвътре, където то е единствено достъпно за него. —
Онова, което имам да кажа, е строго очертано за мен.
Аз мога да се старая да изкажа само онова, което ми е възложено да изкажа, за да може Светлината отново да проникне в мрака.
В тези дни навсякъде има много хора, жадуващи за Светлина — много повече, отколкото когато и да било преди, — а и днес написаното слово, което единствено може да стигне със сигурност до тях, отдавна вече не е изложено на опасността да бъде изменено и с това фалшифицирано при преписване.
Блажени са те, ако словото ми достигне до сърцата им и ги изтръгне от мрака, за да поемат пътя, създаден от висшата Любов, пътя, който ги води към вътрешно Възкресение!—
11.5 <<< ЗАВЕТЪТ
Да се възстанови първоначалния вид на този древен завет е невъзможно дори за духовно зрящия, пред когото, при духовното съзерцание на неговия изначален смисъл, се разкрива по-скоро първичното съдържание и то съвсем не чрез думите на онзи древен език на който е бил написан оригиналът. Духовното съзерцание, достижимо само при будни едва ли не свръх будни сетива изисква от съзерцаващия, който е все още обвързан със законите на тази земя чрез своята земна форма на проявление такива неимоверно големи усилия просто за да запазим нагласата си към съзерцаването, че стойността на резултата далеч не би могла да се сравни с изразходваните сили необходими за постигането на този резултат, ако някой би пожелал да възпроизведе без празноти първоначалния смисъл на целия оригинален ръкопис. Малцината познаващи единствено от опит такова съзерцание, - а то е възможно само за действащите още в земна дреха тук на тази земя “Светещи на прасветлината”- знаят за дългогодишното изразходване на сили, което е необходимо условие за да съзрат в яснотата на собственото си преживяване, какво е носил в себе си даден човешки дух от древността, когато е полагал усилия да предаде форма на своята творба.
Това вътрешно съзерцавано преживяване трябва след това да намери нова изразна форма чрез думите на съзерцаващия, за да може той да посочи по своя собствен начин на словесно изразяване истинския смисъл, вложен от първия му създател, в словесна форма, която да е достъпна за неговите съвременници, дори ако при това съвсем не се откаже да се възползва и от ония думи, които вижда запазени в отделни текстове все още в тяхната първоначална форма.
Хората, които считат «словото на Писанието» за «божествено», ще видят в това само едно кощунствено «фалшифициране на Писанието», а пък онези, които и без друго знаят, въз основа на собствени изследвания, как в действителност стои въпросът за «божествеността» на древния, грубо изопачен текст, въпреки това ще сметнат в най-добрия случай за бълнуване едно ново възпроизвеждане, което, без да посочва външни «доказателства» на своите открития, би се обявило за резултат на духовно съзерцание. -