И все пак в тази книга се налага да възпроизведа — макар и само откъслечно — някои неща от древния текст, и аз ще ги възпроизведа такива, каквито те по смисъл се разкриват пред духовно съзерцаващия. Далеч съм обаче от всяко намерение да засягам благочестивата вяра, която ощастливява простодушно вярващия и която — ако той заслужава това — може и в най-причудливата форма да го доведе до истината.
Също така далеч съм и от глупавата мисъл да препоръчам даденото от мен в тази книга на вниманието на научните изследвания, макар и да имам достатъчно вътрешни основания да заявя тук, че без съмнение немалко древни ръкописи очакват своите откриватели, а веднъж открити, те ще докажат и външно истинността на възпроизведените от мен текстове...
Нека първо покажа тук как безскрупулно са се разпореждали онези първи ревностни привърженици на новия култ, в чиито ръце някога е попаднало древното послание, с неговия текст.
Неизвестният автор на този завет бе някога написал — по смисъл — следното:
«В НАЧАЛОТО Е СЛОВОТО, И СЛОВОТО Е В БОГА, И БОГ Е СЛОВОТО.
ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВА САМО В НЕГО, И ВЪН ОТ НЕГО НЕ СЪЩЕСТВУВА Н И Щ О: И НАЙ-НЕЗНАЧИТЕЛНОТО ДОРИ. В НЕГО ВСИЧКО ИМА ЖИВОТ, И НЕГОВИЯТ ЖИВОТ Е СВЕТЛИНАТА НА ЧОВЕЦИТЕ.
СВЕТЛИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА, И ТЪМНИНАТА НЕ МОЖЕ ДА Я УГАСИ.
СВЕТЛИНАТА Е В СВЕТА, И СВЕТЪТ Е ОТ НЕЯ СТАНАЛ; НО СВЕТЪТ НЕ Я ПОЗНАВА.
ТЯ Е В СВОИТЕ СИ, НО СВОИТЕ НЕ Я ПРИЕМАТ.
А НА ВСИЧКИ, КОИТО Я ПРИЕМАТ, ТЯ ДАВА СИЛАТА ДА СТАНАТ ЧАДА БОЖИИ: ЗАЧЕНАТИ НЕ ОТ КРЪВ, НИТО ОТ ПОХОТ ЖЕНСКА, НИТО ОТ ПОХОТ МЪЖКА, А ОТ БОГА ЗАЧЕНАТИ, ОТ ПЪЛНОТАТА НА БЛАГОДАТТА И ИСТИНАТА.»
Първоначално целостта на този текст не била нарушавана от никакво прекъсване, като авторът имал единственото намерение чрез тези думи, намиращи се в най-тясна връзка с разпространеното по онова време учение за «Логоса», да даде на верните си последователи, към които бил отправен неговият завет, едно ясно указание в какъв смисъл е очаквал да се разберат понататъшните му думи.
И чак тогава той започнал да излага своето тълкуване на заетия от старозаветните книги разказ за Кръстителя, тъй като не само се чувствувал противопоставен на учениците на Кръстителя, все още срещани по онова време, но и държал да покаже на своите, че спасението не може да се постигне нито чрез строгия аскетизъм, проповядван някога от Кръстителя като пратеник на една мистична секта, нито чрез кръщаването с вода в новия култ, нарекъл се на името на възвишения Учител.
А наред с това искал да се противопостави и на заблудата, че възвишеният Учител бил — както твърдяло по-старото предание — най-напред ученик на Кръстителя, преди сам да започне да поучава.
И той разказал как учениците на Кръстителя напускат учителя си, след като Кръстителят бил принуден да признае, че докато той кръщава с вода, Иехошуа умее да кръщава с Дух.
Ето какво гласели — по своя смисъл — първоначалните думи:
«ИМАШЕ ЕДИН ЧОВЕК, ИМЕТО МУ БЕ ИЕХОХАНАН.
И ТОВА СТАНА ВЪВ ВИТАНИЯ, ОТВЪД ЙОРДАН, КЪДЕТО ИЕХОХАНАН КРЪЩАВАШЕ.
ИЕХОХАНАН КАЗВАШЕ:
А3 КРЪЩАВАМ С ВОДА, НО ПОСРЕД ВАС СТОИ ЕДИН, И ВИЕ ГО НЕ ПОЗНАВАТЕ: ТОЙ ЩЕ КРЪЩАВА С ДУХ!
НЕДОСТОЕН СЕ ЧУВСТВУВАМ ДОРИ РЕМЪЦИТЕ НА САНДАЛИТЕ МУ ДА РАЗВЪРЖА.
А ДРУГ ЕДИН ДЕН ИЕХОХАНАН СТОЕШЕ ТАМ С ДВАМА ОТ УЧЕНИЦИТЕ СИ.
И КАТО ВИДЯ ДА МИНАВА ИЕXОШУА, РЕЧЕ:
ТОЙ Е ТОВА!
A3 САМИЯТ НЕ ГО ПОЗНАВАХ; НО ОНЗИ, КОЙТО МИ ВЪЗЛОЖИ ДА КРЪЩАВАМ С ВОДА, МИ КАЗА:
ЩОМ ВИДИЩ ЧЕ НАД НЯКОГО СЛИЗА ДУХ И ОСТАВА В НЕГО:
ТОЙ Е ОНЗИ, КОЙТО ЩЕ ДОЙДЕ С ДУХ ДА КРЪЩАВА.
И ИЕХОХАНАН ЗАСВИДЕТЕЛСТВУВА И РЕЧЕ:
ВИДЯХ ДУХ ДА СЕ СПУСКА НАД НЕГО, КАКТО КАЦА ГЪЛЪБ, И ДУХЪТ ОСТАНА В НЕГО.
И ДВАМАТА УЧЕНИЦИ ГО ЧУХА ДА КАЗВА ТОВА И ТРЪГНАХА СЛЕД ИЕХОШУА.»
Ако някой преводач разполагаше днес с оригиналния текст, той може би щеше да възпроизведе изреченията под друга форма, но не би могъл да открие друг смисъл в тях.