Авторът на това древно послание съвсем не се е стремял формата на неговия разказ да се покрива със съобщенията, които са се опитвали да го представят като потвърждение на това, че в лицето на Учителя Кръстителят бил познал и възвестил «Месията». Тук липсват и много други неща, намиращи се днес на същото място в стигналия до нас вариант на текста.
А липсващото тук било добавено в стигналия до наши дни текст от същите мозъци, които така преобразили първоначалния текст, че за Кръстителя се споменава още в първите думи, даващи, така да се каже, тон на цялото послание.
Чрез най-различни промени те се стараели да уеднаквят първоначалния текст с по-ранните, станали свещени за тях съобщения.
Онова, което в началото на новия култ се наричало «препис», било всъщност парафраза и всеки нов преписвач не виждал нищо лошо и некоректно в опитите си така да измени текста, че да го превърне в опора на собствените си религиозни представи.
По такъв начин текстът на целия завет бил многократно подлаган на изменения, преди да възникне онзи текст, който лежи днес в основата на всички стигнали до нас варианти. Може да се съжалява, че оригиналът не се е съхранил; но никой не бива — подтикван от своите желания — да се опитва на всяка цена да запази стигналото до нас в този му вид, тъй като трябва да е наясно, че измененията и добавките са много повече от запазените думи, останали верни на оригинала. — —
Само който приеме вътрешно учението, което Учителят е дал някога на верните си последователи и което било още живо в малкия кръг, за който бил предназначен първоначалният текст, — само той може с пълна сигурност да почувствува кое носи още печата на оригинала и кое е благочестива фалшификация.
Докато не бъдат открити някои запазени древни ръкописи, стоящи по-близо до оригинала от стигналия до нас текст, това ще си остане единственият път за постигане на яснота по тези неща.
11.6 <<< ЧИСТОТО УЧЕНИЕ
Чистото учение на възвишения Учител, което той запазвал само за верните си ученици, отива много по-далеч от напътствията от етическо естество, изказвани пред всички негови слушатели, както и от ученията, взети по-късно от писанията на «езическите» мъдреци, за да бъдат поставени в устата на високия Учител. —
Това чисто учение не е било плод на неговата мисъл и не в благочестивото опиянение на екстаза бе стигнал той до него.
Онова, което имал да даде на малцината свои, определени да схванат «тайната на царството Божие», произлиза от мъдростта на духовната общност, към която принадлежал.
На това прастаро, свещено знание, достъпно само в най-будно преживяване за всеки, който като член на тази духовна общност го постига в себе си, — той придал своя форма и го облякал в свой език, както всеки един от «знаещите чрез себепревръщане» братя може да възвести, в специфичните за него образни и езикови средства, винаги все тази една и съща истина, независимо дали използва или не някои древни символи и изрази.
Така той успял да въведе учениците, които можели да го следват, в най-съкровените недра на Битието и да им даде една представа за Бога, която много съществено се различавала от общоприетото учение на свещенослужителите.
Той говорел на хора, които не били завършили висши училища и за които било достатъчно, когато за Прасветлината, сама себе си изричаща като Праслово, той им казвал:
«БОГ Е ДУX , И КОИТО МУ СЕ МОЛЯТ: В ДУХА ТРЯБВА ТЕ НА ИСТИНАТА ДА СЕ МОЛЯТ.»
А онова, което неуморно се стараел да покаже на своите, бил пътят за постигане на царството на Духа, където има «много жилища» — безброй различни възможности за преживяване — в зависимост от равнището на начина на възприемане, до което успява да се издигне, веднъж пробудил се, даден човешки дух.
Говорейки за «царството Божие», Учителят не винаги е влагал един и същи смисъл!
Наистина той казва, че царството Небесно е в човека; но той казва също, че никой не може да «види» царството Божие, преди да се е «родил отново». За да се избегне объркване тук, трябва да се знае, че единия път става дума само за естеството на човешкия дух, съдържащ в себе си латентната възможност за преживяване, чрез която той може да знае със сигурност за царството на Духа, но без да е в състояние да встъпи осъзнат, както е осъзнат тук в земния живот и още по време на този земен живот, в най-високите сфери на духовните светове — а другия път, за най-високата цел на човешкия дух: след този земен живот и може би чак след дълга подготовка в духовния свят да се сдобие с нов носител на живота, който единствен може да му позволи да изживява себе си съзнателно и дейно в най-вътрешното Лоно на духовното царство. —