Тук трябва да се имат предвид различни, следващи едно след друго състояния.
Първото е пробуждането на човешкия дух от неговия сън в човека — животно, при което той, събуждайки се от нощта на незнанието, предусеща, че не е от тази земя: че произлиза от една жизнена сфера, където животът се формира по закони, различни от законите, управляващи този свят на земните явления. — Оттук, като втора степен, следва устремяването към Прасветлината, от която, предаван от стъпало на стъпало през йерархично подредения живот на Духа, води праначалото си във вечното Битие животът на човешкия дух.
А тази устременост може да намери осъществяване още по време на този земен живот, когато една «духовна искра», един лъч от Прасветлината — проведен надолу през всички йерархични стъпала па духовния живот, — сътвори в човешкия дух и от силите на този човешки дух един духовен организъм, съединяващ човешкия дух с тази божествена «духовна искра» или «еманация» на Прасветлината, която той осъзнава тогава в себе си като свой “жив Бог”.
Сега той е постигнал най-непоколебима сигурност в нещо, което преди само е предусещал: — той е осъзнал своя живот в Духа и от Духа!
Но той съвсем не е още способен да встъпи съзнателно и дейно и в онова висше духовно царство, от което сам някога се е откъснал чрез насочеността на волята си при своето «падение» от високото съзнание, захвърлило го в този свят на земните явления. —
За това е нужно друго; дори след като той престане вече да носи дрехата на тази земя и се озове в духовно тяло след земната смърт на плътта си, жив и осъзнат в нисшите сфери на духовния живот, онова най-високо, най-вътрешно от проявените духовни царства — «царството Божие» в най-висш смисъл — ще си остане все пак дотогава недостъпно нему, докато не «се роди отново» в него: отново заченат от духовно семе — от изначалните води на живота в Духа.
«Раждането» в света на земните явления е резултат от непрекъснатото възобновяване на животинското съществувание и единствено това раждане прави възможно осъзнаването и дейността в този свят на земните явления.
Който не се роди в него, не може да попадне тук по друг начин: — този свят си остава затворен за неродения там даже ако той знае за него.
Така даден човешки дух не може да попадне и в никой от световете на духовните явления (а всичко, което живее в царството на Духа, схваща себе си само като духовно явление), освен ако не се роди в него.
Поначало човешкият дух, заченат от Бога, е отвеки «роден» в това най-вътрешно «царство Божие», но е оставил духовния си, богороден организъм — нека запазим тази образна представа — в най-вътрешното царство на Духа, където този организъм се е слял със силата на Божеството, така че е необходимо индивидуално «прераждане», за да може човешкият дух отново да се озове осъзнат и действуващ в това «царство Божие».
Дотогава човешкият дух, дори и постигналият най-високо развитие чрез земния живот, осъзнава само себе си и своя жив Бог, и след «смъртта» на земното си тяло се озовава само в онези нисши духовни светове, за които му се е запазил организъм в зародиш дори след падението му в животинския свят на явленията — като единствена духовна форма на съществувание, която той все още притежава тук и която може да развива чрез своето поведение в земния живот.
Единствено за тази най-висока и крайна цел Учителят изрича, според автора на древното евангелие, думите:
«ДОКАТО ЕДИН ЧОВЕК НЕ СЕ РОДИ НАНОВО ОТ ВОДАТА В ДУХА - ОТ ДУХОВНО СЕМЕ ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ВЛЕ3Е В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.»
И за да подсили и поясни още повече тези думи, той продължава да цитира Учителя:
«КОЕТО ОТ ПЛЪТ СЕ РОДИ, ТО Е ПЛЪТ, А КОЕТО ОТ ДУХА СЕ РОДИ, Т О Е ДУX.»
За да няма никакво съмнение, че и в двата случая става въпрос за създаване на истински организъм, било от плът или от Дух...
А единствените човеци на тази земя, които са постигнали това «новорождение» в Духа още по време на земния си живот и поради това едновременно със способността си да се изживяват в света на земните явления живеят и действуват съзнателно и в най-вътрешното царство на Духа, са Светещите на Прасветлината, към които се е числял и възвишеният Учител от Назарет. — Само такъв един човек може да изрече с основание за себе си и за своите братя думите: