«НИЕ ГОВОРИМ ОНОВА, КОЕТО ЗНАЕМ, И КАКВОТО СМЕ ВИДЕЛИ, ЗА НЕГО СВИДЕТЕЛСТВУВАМЕ.»
Както и следните думи, отнесени по-късно към един допълнително прибавен разказ, където са станали почти неузнаваеми:
«ВИЕ СЕ КЛАНЯТЕ НА НЕЩО, КОЕТО НЕ ПОЗНАВАТЕ, НИЕ ОБАЧЕ ЗНАЕМ НА КАКВО СЕ КЛАНЯМЕ!»
Подобно на възвишения Учител, и всеки от Светещите в Прасветлината трябва да свидетелствува:
«A3 И ОТЕЦ СМЕ ЕДНО. КОЙТО ВИЖДА МЕНЕ, ТОЙ ВИЖДА И ОТЦА.»
Защото «Отец» в Прасловото няма друго самопроявление на тази земя освен Светещия на Прасветлината, когото той е подготвил за тази цел и на когото от себе си е създал, още докато Светещият живее в земно тяло, онази духовна форма, която му позволява да се осъзнае в света на духовните явления, без да го откъсва от този земен свят. —
Така той наистина остава «единороден Син» на «Отца» в Прасловото! — — —
От своето осъзнато самоизживяване като духовен «Син» на вечния, духовен «Отец» в Прасловото: — от своето съзнателно встъпване в света на духовните явления — възвестява Учителят чистото учение.
«НАИСТИНА ВИЕ МЕ ПОЗНАВАТЕ И ЗНАЕТЕ ЗА МОЯ ПРОИЗХОД; НО A3 НЕ СЪМ ОТ СЕБЕ СИ ДОШЪЛ - НЕ ОНОВА, КОЕТО ПО ЗЕМНИЯ СИ ПРОИЗХОД СЪМ, МИ ДАВА ПРАВОТО ДА ПОУЧАВАМ И ДА ВИ ГОВОРЯ ТАКА, - А МЕ Е ИЗПРАТИЛ ЕДИН ИСТИНЕН, ЕДИН, КОГОТО ВИЕ НЕ ПОЗНАВАТЕ.»
«МАКАР A3 САМ ДА СВИДЕТЕЛСТВУВАМ ЗА СЕБЕ СИ, СВИДЕТЕЛСТВОТО МИ Е ИСТИНСКО, ЗАЩОТО A3 ЗНАЯ ОТКЪДЕ СЪМ ДОШЪЛ И КЪДЕ ОТИВАМ.»
«ДА, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ, Е СЪС МЕНЕ, И ТОЙ НЕ МЕ ОСТАВЯ САМ, ТЪЙ КАТО A3 ВИНАГИ ПРАВЯ, КАКВОТО Е НА НЕГО УГОДНО.»
И с непоклатимата сигурност, че в своето обкръжение той е единственият, който знае какво е нужно, за да бъде земният човек готов, когато удари неговият «последен час» в този земен свят, за своето вечно «раждане» в света на духовните явления, той изрича могъщите думи:
«A3 СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. НИКОЙ НЕ ДОХОЖДА ПРИ ОТЦА, ОСВЕН ЧРЕЗ МЕНЕ!»
Защото заченатият от Духа, когото той нарича «Син» и като какъвто изживява себе си в качеството си на Светещ на Прасветлината, е един и същ за всеки човешки дух и само в него човешкият дух може да добие непреходен живот в духовния свят. Този живот изживява самият той, и за него казва:
«ДАДЕНОТО МИ ОТ ОТЦА Е ПО-ГОЛЯМО ОТ ВСИЧКО, И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГО ИЗТРЪГНЕ ОТ РЪКАТА НА МОЯ ОТЕЦ.»
Но не заради себе си само иска той непреходен живот, затова изрича думите:
«КОЙТО ВЯРВА В МЕНЕ, ВЯРВА НЕ НА МЕН, А НА ОНОГОВА, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ.
A3 ДОЙДОХ КАТО СВЕТЛИНА В СВЕТА, ТА ВСЕКИ, КОЙТО ВЯРВА В МЕНЕ, ДА НЕ ОСТАНЕ В ТЪМНИНАТА.
ЗАЩОТО НЕ ОТ СЕБЕ СИ ГОВОРЯ A3, А МОЯТ ОТЕЦ, КОЙТО МЕ ИЗПРАТИ, МИ НАРЕДИ КАКВО ДА ГОВОРЯ И КАК ДА ПОУЧАВАМ.
И A3 3НАЯ, ЧЕ НЕГОВАТА ПОВЕЛЯ ИЗХОЖДА ОТ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.
ЗАТОВА КАКВОТО ГОВОРЯ, ГОВОРЯ ГО ТАКА, КАКТО МИ ГО Е КАЗАЛ ОТЕЦ.»
А както в Светещия на Прасветлината още през време на този земен живот «Отец» се самопроявява в «Сина», — както Светещият изживява себе си като «Син» на вечния «Отец», на високия духовен глава на всички Светещи на земята, от който и във който живее в абсолютно единение всеки член на тази духовна общност, така чрез него в земночовешко самопроявление се разкрива само този «Отец», изначално заченатият Човек на Вечността в Прасловото. - —
«КАКТО ОТЕЦ ИМА ЖИВОТ ОТ СЕБЕ СИ, ТАКА ТОЙ ДАДЕ ЖИВОТ ОТ СЕБЕ СИ И НА СИНА.»
И както Мойсей издигнал бронзовата змия в пустинята, за да може всеки, който с вяра вдигне поглед към нея, да оцелее, така и образът на «Сина човечески», на Светещия, трябва да бъде «издигнат» над всичко друго в човека на тази земя, със съзнателната вяра в истината, че самата Прасветлина е тази, която в своето самоизричане като Праслово «изговаря» вечния, празаченат Човек на Духа, който остава вечно в своето светло зачатие в Прасловото и става «Отец» на Светещите, за да може човешкият дух на тази земя да получи чрез тях отново вест за своята Прародина и за пътя на завръщане към нея. —
«КАКТО МОЙСЕЙ ИЗДИГНА ЗМИЯТА В ПУСТИНЯТА, ТЪЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗДИГНАТ СИНЪТ ЧОВЕЧЕСКИ - ВЕСТИТЕЛЯТ ОТ ЦАРСТВОТО НА ДУХА - КАКТО И НЕГОВОТО ВЕСТИТЕЛСТВО, ТА ВСИЧКИ, КОИТО ВЯРВАТ В НЕГО, ДА НЕ СЕ ПОГУБЯТ - В ТРАЕЩА ЕОНИ НОЩ НА НЕВЕДЕНИЕ, - А ДА ИМАТ ЖИВОТ.»