После тази тяхна верска представа била повторена при преписа на текста в многократни парафрази, при което се оказала тясно свързана и с думите за «хляба небесен».
Наистина между по-късните създатели на литургията и ритуалите на новия култ е имало някои високопросветлени «зналци»; но те трябвало да се съобразяват с вече съществуващото и се стараели да изправят чрез тълкуване онова, което по същество виждали като дълбоко вкоренено заимствуване от чужди култове.
Никои от тях били в край на краищата отлъчени като “еретици», а тълкуванията на останалите били приети само дотолкова, доколкото това било възможно, без да бъдат застрашени наследените от древните езически култове учения, на които новият култ дължал мистичния си ореол.
Но съвсем не е «случайно», че дори запазилият се до наши дни текст на това евангелие единствен не повтаря разказа на трите по-стари евангелия че уж казаните при последната пасхална вечеря от Учителя думи, станали опора на същия култ! - —
А с какво тържествено подчертаване би възпроизвел тия думи при пасхалната вечеря тъкмо този автор, на когото били приписани изопачените думи на Учителя за неговата земна п.тьт и кръв: за «плътта» му, която да стане «наистина храна», и «кръвта» му, която да стане «наистина питие», — ако на това фалшифицирано място беше стояла, записана от неговата ръка, макар и единствена фраза с донякъде по-добен смисъл!
Той обаче съзнавал много добре, че тук в името на възвишения Учител били извикани на нов живот представи от древните езически култове. — — —
Тъкмо по това се е отличавало духовното прозрение, в което е живял и в което е искал да утвърди своите, от учението и външния култ, увили се като паразити около името на Учителя и успели по времето, когато хронистът записвал своето послание, да отбележат вече немалко успехи, тъй като се стараели по всякакъв начин да съгласуват мъдростта на Учителя с вярванията на мистичните култови общини.
Цялото древно послание може да се разбере само ако се знае, че то е било писано, за да изтъкне антагонизма между чистото учение на възвишения Учител, достъпно по всяко време само за малцина, и новата религиозна догма, която все повече завладявала духовете и намирала все по-широко разпространение не на последно място затова, защото така успяла да свърже новото с традиционното, че всички мистични учения от онова време намерили нова изява в нея.
Но тъй като към тези вярвания били примесени някои свещени и за учениците на Йоан думи на Учителя, авторът искал чрез своя завет да предпази колебливите членове на своя малък духовен кръжец от надвисналата опасност да бъдат погълнати от външния култ. —
Но неговото послание нямало траен успех по отношение на целта, която си било поставило.
Последните привърженици на учениците на Йоан били принудени да се огънат пред новия външен култ и обявени от вярващите в този култ за «еретици», те се укрили, така че само едно поколение по-късно не останал вече никой, който да живее в чистото учение.
Тогава, след като този древен завет попаднал в ръцете на ревностните и благочестиви защитници на новия култ, ту един, ту друг от тях намирал повод да добави към текста, добросъвестно считан за дело на апостол Йоан, всичко, което го правело колкото може по-подходящ да бъде четен на събиранията като учебен текст.
В онези първи времена на новата вяра «словото на Писанието» не се радвало на онова страхопочитание, което му било засвидетелствувано по-късно.
Много по-голямо значение имал култът към новия Бог—Спасител, както и защитата на вярата от юдеите и езичниците. //евреи
Така редица текстове били необмислено променени съобразно с нуждите на култа, опитващ се да даде ново тълкуване на формите на древните мистерийни култове, а новопокръстените юдеи и езичници, влизащи в състава на новото култово общество, променили също така необмислено и всичко в тези съобщения, което можело според тях да се стори съмнително на предишните им побратими по вяра.
Те били неизменно убедени, че по този начин служат само на разпространението на «правата» вяра и действуват в крайна сметка изцяло според замисъла на старите хронисти.
Затова е просто чудо, че въпреки всичко са се запазили тук-там следи от оригиналния текст, макар и първоначалният смисъл на голям брой отделни думи да се е превърнал днес едва ли не в своята противоположност.