Но който се вдълбочава повече, давайки си труда да отстрани натрупванията, може и днес още навсякъде да открие основите на един древен Храм, където някога бе намерило своето осъществление чистото учение, предадено от Учителя, като Светещ на Прасветлината, на неговите най-близки ученици.
11.7 <<< УТЕШИТЕЛЯТ
Възвишеният Учител, този най-силно любещ измежду всички родени на тази земя, винаги е знаел много добре, че великият акт на Любов, който му е предстояло да извърши, ще може да бъде осъществен от него едва в смъртния му час, и то само чрез смърт от човешка ръка. —
Затова имало моменти, когато той копнеел за часа на своята смърт, както и други, когато, дълбоко потресен, мислел за края си. Ту желаел смъртта му да дойде по-скоро, ту се надявал дълго още да живее, за да може дълго време да бъде в помощ на учениците си и да им даде онова, което те тогава «не можели още да носят».
Единственото нещо, което възвишените братя, посещавани от него в тяхното усамотение, можели да му кажат в такива часове на потрес и ужас, било, че на един «Син» на «Отца» в Прасловото никога не подобава да разпитва за бъдещето... //правило
В такова душевно състояние, предусещайки скорошния си край, без да знае колко близък всъщност е той, Светещият в уединение написал собственоръчно едно писмо до своите и го изпратил до ученика, когото обичал, защото измежду всички той най-дълбоко го разбирал, воден от просветляващата Любов, свързваща го с Учителя.
Чрез този ученик писмото трябвало да бъде разгласено и на другите му верни последователи.
Немалко думи, изречени от Учителя според автора на този древен завет, произлизат от текстове, написани от самия Иисус; но тук се е запазил почти целият текст на писмото, въпреки че по-късно той бил разпокъсан и вмъкнат на такива места, където изглеждал по-подходящ за нуждите на новия верски култ.
В първоначалния ръкопис авторът на древното послание възпроизвел някога словата на Учителя по следния начин:
«ОЩЕ МАЛКО ВРЕМЕ - И СВЕТЪТ НЯМА ВЕЧЕ ДА МЕ ВИЖДА.
В НЕГО ДЕН ВИЕ НЕ ЩЕ МОЖЕТЕ ЗА НИЩО ВЕЧЕ ДА МЕ ПИТАТЕ, НО A3 НЕ ИСКАМ ДА ВИ ОСТАВЯ СИРАЦИ.
ЩЕ ПОМОЛЯ ОТЦА, И ОТ ДУХА НА ИСТИНАТА ТОЙ ЩЕ ВИ ИЗПРАТИ ДРУГ ПОМАГАЧ: ТАКЪВ, ЧЕ СВЕТЪТ НЕ ЩЕ МОЖЕ ДА ГО СХВАНЕ; ЗАЩОТО НЕ ГО ВИЖДА И НЕ ЗНАЕ НИЩО ЗА НЕГО.
ВИЕ ОБАЧЕ ЩЕ ГО ПОЗНАЕТЕ; ЗАЩОТО ТОЙ ЩЕ ОСТАНЕ ПРИ ВАС И ЩЕ ПРЕБЪДЕ ВЪВ ВАС.
ТОЙ ЩЕ ВИ НАУЧИ НА ВСИЧКО, И ЩЕ ВИ ПРИПОМНИ ВСИЧКО, КОЕТО А3 СЪМ ВИ КАЗВАЛ.
НЕ ОТ СЕБЕ СИ ЩЕ ГОВОРИ ТОЙ - СЪЩО КАКТО И A3 ВИ КАЗВАХ, ЧЕ НЕ ОТ СЕБЕ СИ ГОВОРЯ, -А КАКВОТО ЧУВА, ТОВА ЩЕ ВИ КАЖЕ И ВЪЗВЕСТИ.
ТОЙ ЩЕ ПОТВЪРДИ ДУМИТЕ МИ; ЗАЩОТО ОТ МОЕТО ЩЕ ВЗЕМЕ И НЕГО ЩЕ ВИ ВЪЗВЕСТИ.
ВСИЧКО, КОЕТО ИМА ОТЕЦ, Е МОЕ.
ЗАТОВА КАЗВАМ: ОТ МОЕТО ЩЕ ВЗЕМЕ.
КОЙТО ВЪЗПРИЕМЕ ОНОГОВА, КОГОТО ЩЕ ИЗПРАТЯ, ТОЙ ВЪЗПРИЕМА МЕН, А КОЙТО МЕН ВЪЗПРИЕМА, ВЪЗПРИЕМА ОНЗИ, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ. В НЕГО ДЕН ВИЕ ЩЕ ПО3НАЕТЕ, ЧЕ A3 СЪМ В МОЯ ОТЕЦ.
НЕКА НЕ СЕ НАТЪЖАВА СЪРЦЕТО ВИ. БЪДЕТЕ БЕЗ СТРАХ!
ОСТАВЯМ ВИ В М И Р. -
МОЯ МИР ВИ ДАВАМ A3, КАКЪВТО СВЕТЪТ НЕ МОЖЕ ДА ВИ ДАДЕ.»
Тук става дума не за нещо друго, а за това, че Светещият обещава да изпрати друг наставник на своите ученици след земната си смърт, и то един от онези членове на високия кръг на Светещите на Прасветлината, които живеят вече не в земна плът, а в духовно тяло, за да могат тези ученици да се усъвършенствуват под неговото духовно ръководство, без да се тревожат, че може да бъде заловен от хората и отнет от тях, както самият Учител.
Същевременно той казва, че и този духовен наставник, когото те ще могат да чуят само дълбоко вътре в себе си, говори, също като него, «не от себе си» и им възвестява същото, което те преди това са чували от неговата собствена уста.
Той ще черпи от богатството на същото съкровище на древна мъдрост, което получава от познанието на Отца всеки «Син» на «Отца», и с това ще потвърди самия него, Учителя.
Но щом самият възвишен Учител бил превърнат твърде скоро след смъртта си в Бог за последователите на новия култ, то и този духовен брат на Учителя трябвало бързо да стане Бог.
Неразбрана останала действителната «Троица», триединството, което трябва да се вижда само в това, че безформената, непостижима и обхващаща всичко в себе си Прасветлина — безкрайното, неизповедимо «Море на Божеството» — вечно разкрива себе си като единство в Прасловото— онова «Слово», което е в «началото», което винаги е било, е и ще пребъде: «Бог» в Божествеността, — и че Прасловото разкрива от себе си «Човека на Вечността» — сияйно заченатия вечен духовен Човек, който пребъдва винаги в себе си и създава по-нататък от себе си, като «Отец», всички духовни йерархии, в своето единство въплъщение на всяко множество, разкриващ себе си в себе си чрез числата на Праначалото, от които произтича цялото безкрайно многообразие на духовния живот...