Това вечно Битие на Духа, едновременно себеоткровение на Духа и духовна последица на това себеоткровение:
в непостижимост
в единство
в число—
което на свой ред безкрайно създава ново единство —, е върховна Действителност, с каквито и думи да я обозначим; защото със същото основание тя би могла да се характеризира и като:
вечно неразкритото,
вечно разкриващо се,
вечно разкритото. —
Но всяка дума на човешката реч си остава винаги само жалко сричане, щом поиска да даде израз на живота на Духа, постижим единствено в Любовта, която и пред откъсналия се някога от Любовта човешки дух наново разтваря вратите към неговото праначално божествено преживяване. —
А «Духът на истината» е животът на Прасловото: — самата Прасветлина в своята неизповедимост —, която се разкрива като Праслово и във която живеят всички духовни йерархии — сякаш глас и звучене на това Праслово и негово вечно зачеващо разкриване в духовния свят на Прасветлината.
И нисшият духовен живот, запазил се в човешкия дух след неговото падение от високата Сияйност, живее единствено от същия този Дух на истината: от субстанциалния Дух на вечната Прасветлина, един «лъч» от която човешкият дух може още през това земно съществувание да схване и да познае в собственото си «Аз» като свой «Жив Бог».
Единствено Прасветлината е вечният извор на всеки живот: само по себе си съществуващото!
Вътрешно неизповедима за себе си като Битие, тя се «самоизрича» в Прасловото, което единствено в нея има своя живот «от себе си»...
И зачеващо по-нататък, Прасловото се разкрива във вечния духовен Човек, който на свой ред има «от себе си» същия живот единствено в Прасветлината и зачева от своя страна йерархиите на всички духовни същества, всички имащи «от себе си» живот, тъй като те всички са само по-близко или по-далечно саморазкриване на Прасветлината чрез Прасловото, което от своя страна е първо, вечно разкриване на Прасветлината. — —
А Любовта, която сама себе си люби в другия, е най-дълбокият импулс във всички тези разкрития на Прабитието. —
Който иска да стигне «в Духа» и отново да почувствува съзнателно живота на Прасветлината в себе си, нека се старае преди всичко да пребъде винаги «в Любовта»! — //правило
Нему ще бъде отворена онази тясна порта, която извежда към живота; защото той умее да хлопа; по правилен начин търси и затова непременно ще бъде намерен — от «Утешителя».
*
11.8 <<< ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Доколкото в тази книга вплетох думи от традиционния текст в своето собствено изложение, това е ставало само когато съм бил сигурен, че те още отговарят на смисъла на първоначалния текст, а където не отговаряха, постарах се със свои думи да предам този първоначален смисъл.
И тъй като в тази книга аз тълкувам само древното послание, известно като «Евангелие от Йоана», нарочно не приведох думите на Учителя, които познавам като добре обосновани и в трите по-ранни съобщения за земния живот на Учителя, въпреки че твърде често те биха могли да потвърдят онова, което имах да кажа.
Но който следи думите ми, няма да му е трудно сам да открие неподправеното в останалите съобщения и при това той бързо ще прозре във всеки отделен случай причините, довели до вмъквания и преработки както във въпросното евангелие, така и в по-ранните вестителства.
Не може да се отрече, че немалко думи, станали любими и скъпи, а може би и до днес възприемани като свещени от израсналите с вярата за божествеността на древните писания, са само плод на по-късни съчинителства.