Но доколкото тези думи могат по някакъв начин да се изтълкуват като носители на истината, аз не виждам никаква причина да ги подценявам, а още по-малко да ги отхвърлям. По-късните прекроители на древните писания са били — ако ги оценяваме като «писатели»— често пъти много по-добри от първоначалните автори. Те са намерили немалко символни образи и повествователни форми за вмъкване на верските убеждения, на които служели, в древните текстове, за които първоначалните автори биха могли наистина да им завидят. —
Но едно нещо е стремежът да се научим да разпознаваме какво е предлагал оригиналът и съвсем друго е търсенето на благочестиво назидание в думите на един съчинител, полагащ усилия документирано да обоснове своята горещо обичана вяра.
Тъй като в подложеното тук на тълкуване древно послание оригиналът е просто заглушен от съчинителствата, довели по този начин до фалшифицирането на документ, който щеше да предложи на потомството единственото изложение на чистото учение, дадено от възвишения Учител само на най-близките му ученици, — съвсем належащо беше да се възстанови отново неподправеното съдържание на първоначалния ръкопис, доколкото трябваше да бъде цитиран неговият текст.
Тогавашният начин на изразяване, отделящ всяко изречение само за себе си, придавайки му по този начин почти независимо значение дори ако се намира не на онова място, където е било първоначално поставено, е позволявал на първо време на всяка религиозна представа лесно да стигне дотам, че да откъсне изреченията, които я смущавали, от общото звучение на текста и произволно да ги вмъкне там, където те биха й оказали чудесна услуга. Щом се появявала дума, която не се харесвала на читателите, тя била изхвърляна като добавка на «еретици», макар че принадлежала на оригинала; а което изглеждало прекалено значително, за да бъде заличено, получавало по средата или в края такава добавка, която обръщала първоначалния смисъл в неговата пълна противоположност.
Освен това немалко думи, употребени някога в съвсем друг контекст от Учителя, били включвани с голяма готовност в появилите се твърде скоро след смъртта му легенди за чудеса, за да се укрепи по този начин благочестивата вяра в приказките за различни чудотворства.
Безброй неща са изопачени и разместени, безброй неща са превърнати в своята противоположност, но все пак са се запазили следите на чистото учение, целият текст е все пак просветлен от възвишената Любов, съхранила се като завет на апостола и у най-късно живелите му ученици и сочеща и самия автор като Любещ в светлината на чистото учение; така чисто, както го бил получил самият той, — непримесено с различни религиозни вярвания, чиито заблуди виждал предостатъчно ясно. — —
От всичко останало, приписвано, както и този древен завет, на ученика, когото Учителят «обичал», защото го виждал «в Любовта», няма нищо, което да е било написано от този ученик или пък от автора на въпросното евангелие.
Тектовете, които се считат за «послания» на апостол Йоан, съдържат без съмнение немалко великолепни и мъдри слова и са наистина свидетелство, изхождащо от един човешки дух, живял «в Любовта»; тези писма обаче са написани едва след като Евангелието, за което става дума тук, е било вече приведено в съответствие с новия култ — техният автор е бил привърженик на тази нова вяра.
А така наречената книга на «Откровението» — «Апокалипсисът» — е дело на твърде разнородни автори и свидетелствува за различни епохи.
В нея се намират и следите на «зналци» наред с мистериозното разкрасяване от страна на вярващите в новия култ и щедрите добавки на по-късните и прекроители.
Човекът, облякъл съдържанието на тази книга в познатата ни грандиозна поетична форма, само е използвал материал, който дълго преди него съществувал в разпокъсан вид като свидетелство за мистични видения.
Чистото учение обаче, дадено някога от възвишения Учител на неговите най-близки ученици и разбрано изцяло само от онзи едничък ученик, когото той «обичал» и който го предал после на събралите се около него последователи, — това чисто учение може да бъде разпознато само в това Евангелие, написано по-късно от човек, който е живял напълно в духа на това учение.
Дано богатството от мъдрост, скрито в това заветно послание, въпреки всички преиначавания, които то е претърпяло, не бъде загубено за търсещите от идните дни!