***
«Моето учение е отдавна вече навлязло дълбоко в живота на много хора, усвоили немския език доколкото той не им е майчин по рождение. То не е съвсем непознато и в други езикови сфери благодарение на извършените преводи, макар че и най-добрият превод не би могъл да замени запознаването с оригинала. Един ден хората ще изучават немски, както някога са изучавали латински или гръцки, защото са искали да разберат древните автори на техния собствен език. Това не е някакво «пророчество», а сигурно, духовно прозрение, макар тази констатация да се отнася единствено до моето творчество и само до неговия език — заради самия този език!»
Бо Иин Ра
Из «Кодицил към моето духовно учение»
Настоящият превод е направен през 1982 год. В работата си и над него получих неоценимата помощ и съдействието на изтъкнатия преводач от немски език Страшимир Джамджиев, починал през 1987 г. Целият текст, изречение по изречение и дума по дума, обсъждахме заедно преди размножаването му в няколко екземпляра на пишеща машина. Участието на Страшимир Джамджиев бе толкова голямо и съществено, че преводът може с пълно основание да се смята за плод на една съвместна работа.Настоящото му издаване посвещавам със синовна признателност на неговата памет.
Духовното учение на Бо Йин Ра обхваща 32 тома, последният от които, «Hortus conclusus» («Заключена градина»), дава наименование и на цялото му творчество. Тук пред читателя се разкрива, все в нова и нова перспектива, пътят към неговите собствени дълбини, пробужда се усетът му за Вечното. Така се проясняват някои може би предугаждани вече истини, а това действува освобождаващо на съзнанието и води до постепенно пробуждане на собственото духовно битие. Книгите на Бо Иин Ра ни помагат мъжествено да се справяме с предизвикателствата на всекидневието и — въпреки неимоверните трудности — да намерим своя път към будния живот в Духа.
Борис Стоянов – преводач
През 1969 г. професор Рудолф Шот пише:
«Но какво всъщност има в тези книги? Това не може да се каже с две думи, не може да се изрази по-накратко, отколкото го е направил самият автор в своите произведения. Който е решен да се пробуди от душния кошмар на земното съществувание, до него тези книги ще застанат като ангели пазители. Тяхното съдържание, словесната им магия проникват дълбоко в сърцето — те просветляват проблемите ни по-непосредствено от цели библиотеки, изписани от теолози и светски мъдреци в тяхната духовна нищета.
Нима? Как можем да твърдим нещо, което не бихме дръзнали да кажем дори за старосвещените и вдъхновени свише писания? А защо не, щом като наистина е така, колкото и чудно да звучи всичко това. Макар че очевидно има безброй хора, които изобщо не са чували името на този човек и не са прочели нито ред от него. Но това не бива да ни учудва, особено в едно време, което — заглушавайки всеки вътрешен трепет — живее в безгранична забрава от ден за ден, устремено алчно и упорито навън. И все пак днес има вече немалко хора, научили благодарение на неговите напътствия да внасят ред в душата си, да предусещат, да намират и да поемат пътя към собствената си съкровена същност, към живата дълбоко в нас, любяща, ощастливяваща божествена искра, и то без самонасилване и йогийски упражнения, без аскетизъм и окултизъм, без фразьорство и диалектични изкуства. Той ни е помагал и ни помага да преодоляваме страха от живота и страха от смъртта, да доловим и накрая да опознаем в просветеното си съзнание тайната на вечния живот на чедата Божии.
На Бо Йин Ра се удаде онова, което днес наричаме «демитологизация». Той представи със спокойни слова, необременени с алегории, символи и апологетични трикове, Действителността, присъща на целия Всемир, нашепвайки я в душите ни на език, разкриващ вътрешното вълшебство на БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО.
Спомняйки си за Августин, ще ни се и за това учение да кажем: «tolle, lege!» — вземи и чети. И ако си наложиш наистина да го направиш, ще се връщаш към него все отново и отново, за да си дадеш след пет или може би след петдесет години с удивление сметка, че още не си изчерпал пълното съдържание на тези текстове. Вземи и чети. Не се нареждай сред присмехулниците! Бъди благодарен, че такова нещо съществува на този свят. То може да те спаси и да те превърне в пример за бъдните поколения.»
Рудолф Шот 1969 г.