Към приемниците на тези ученици на апостола — които обаче не бива в никой случай да се смесват с учениците на Кръстителя, носил същото име: Иехоханан — се е обръщал авторът на текста, за който ще се говори тук.
На тях съвсем не са им били нужни разказите за чудеса, изпълващи днес стигналата до потомството така жестоко изопачена книга, при все че в тези разкази има нещо, което може да хвърли светлина за по-късните поколения върху образа на Учителя.
Те са знаели за едно духовно чудо, способно да засенчи всички тези разкази за чудеса, а това духовно чудо те са познавали от собствения си жив опит.— —
Но колкото и да са пазели като най-свят завет учението на възвишения Учител такова, каквото е било разбрано някога от Йоан, те съвсем не са се поколебали да втъкат нишките от скрита истина, които намирали в ученията на своето време, в завесата на храма, защищаваща мистерията на олтара от профански погледи.
Само ако се държи сметка за всичко това, може и днес още — въпреки всички чужди ръце, опорочили текста на първия автор — да се схване вътрешната стойност на запазилите се отделни откъси, доколкото те още в началото са били пощадени от тесногръдо-глупави поправки.
Така само може да се разбере и защо поетът1 поставя това евангелие над всички религиозни вестителства от древността, докато по-новите изследователи напрягат цялата острота на ума си, за да открият макар и един само проходим донякъде път през диво обраслата градина на познанието, която те са си поставили за цел да осветлят. — —
Ако бъда все пак запитан от кое знание аз самият черпя сигурността, с която застъпвам пред сегашните и бъдещите поколения изложеното в тази книга, ще трябва преди всичко да премахна още в зародиш заблудата, че тук са приведени някакви резултати от собствени «изследвания».
Извеждащите тук към сигурност пътища са толкова тесни и стръмни, че всеки собствен багаж, пък бил той и съкровище от най-възвишени земни знания, трябва да бъде изоставен, за да не се подхлъзне кракът по тези планински пътеки. —
Има едно «знание», което единствено може със сигурност да знае за тези неща!
Тук «доказателствата» са достъпни само за ония, които от незапомнени времена упражняват този начин да се «знае», предавайки на всяко ново поколение полученото от самите тях наследство: — способността да се знае чрез себепревръщане, при което познаващият се превръща в знание, изхождащо от самия обект на познанието. —
От такова именно знание ви говоря аз.
Аз искам да ви дам сигурност и зная, че сигурността не може да се постигне иначе.
Далеч съм от желанието да ви придумвам да повярвате в това, което казвам.
Който иска да се убеди дали казаното от мен е истина, нека в себе си — в най-съкровените си дълбини — потърси потвърждение.
Той няма да загуби напразно времето си, полагайки усилия да види каквото имам да му покажа така, както съм длъжен да му го покажа...
Понякога може да изглежда, че сякаш твърде много се отдалечавам от предмета на тази книга, а едва ли ще мога да избегна и повторенията.
Нямам за цел да следвам определена система или да спазвам някакви правила.
Не обект на коментар трябва да стане тук древният завет, носещ името на «Иоан».
Единствената ми цел е да посоча чистото учение, чието познаване авторът е имал правото да предполага у верните си последователи.
Искам също така да сложа тук край на заблуждението, че древното послание било свидетелство на същото религиозно схващане, породило трите по-раншни съобщения за живота на «Помазания», редом с които това послание е било поставено, след предварителна подготовка, още в далечното минало.
Върху доста пасажи ще трябва също да хвърля по-ясна светлина, отколкото би се налагало, ако те само се споменаваха мимоходом за пример или като средство за пояснение — в такъв случай те биха свършили достатъчно работа и в традиционния си вариант, и в традиционното си значение.