Наемателят седеше неподвижен на стола, а стаята, объркана в езика, сякаш беше част от Вавилонската кула, се опитваше да му говори за всевъзможните си наематели.
Пъстър килим като буйно разцъфтял правоъгълен тропически остров, заливан от бурно море от изпоцапани постелки. На облепените с весели тапети стени висяха картини, които преследваха бездомните от квартира на квартира: „Любовта на хугенота“, „Първата свада“, „Закуска на младоженци“, „Психея край фонтана“. Целомъдрено строгата линия на полицата над камината свенливо се криеше зад нагла завеска, дръпната произволно някак накриво — като шарфа на балерина, играеща амазонски танц. Върху полицата бяха струпани отрепки, оставени от робинзоновци, когато платната на щастието са ги отвеждали до ново пристанище — една-две евтини вазички, портрети на актриси, шишенце от лекарство, безразборно разхвърляни карти за игра.
Малко по малко, като знаци на шифровано писмо, ставаха разбираеми и добиваха смисъл едва забележимите следи, оставени от наемателите на мебелираната стая. Протритата част на постелката пред скрина показваше, че между тях е имало хубави жени. Дребните отпечатъци от пръсти по стената говореха за малки пленници, търсили излаз към слънцето и въздуха. Петното на стената, пръснало се като сянката на избухнала бомба, отбелязваше мястото, където се е разбила пълна чаша или бутилка. На огледалото някой беше надраскал с елмаз името „Мария“. Човек оставаше с впечатлението, че наемателите един след друг са изпадали в ярост — може би предизвикани от неистовото равнодушие на стаята — и са изливали на нея всичката си злоба. Мебелите бяха изподрани и изтърбушени, диванът с щръкнали пружини приличаше на отвратително чудовище, застинало в уродлив предсмъртен гърч. При някакво по-сериозно бедствие от полицата над камината се е отчупил голям къс мрамор. Всяка дъска на пода имаше свой стон и вик, сякаш изплакваше лична своя мъка. Изглежда невероятно всички тези злини и рани да са нанесени умишлено на стаята от хората, за които тя, макар и временно, е била дом; все пак не е изключено злобата им да е разпалвал измаменият, подтиснат, но неугаснал инстинкт към родното място, отмъстителният гняв към фалшивите домашни богове. И в най-бедната хижа, когато е наша собственост, ние поддържаме чистота и ред, грижим се за нея.
Седнал на стола, младият човек остави тези мисли да шетат безшумно в съзнанието му, а в това време в стаята незабележимо се вмъкваха мебелирани звуци и мебелирани миризми. От една от стаите долиташе тих, насечен смях; от други — монологът на разярена фурия, тракане на зарове, люлчина песен, приглушен плач; над главата му се носеха вдъхновените звуци на банджо. Някъде се блъскаха врати; от време на време тракаха влакове; на оградата в двора жално мяукаше котка. Той вдишваше дъха на къщата — по-скоро влажен вкус, а не мирис — студени влажни изпарения като от подземие, примесени със зловонието на линолеум и мухлясало прогнило дърво.
Както той си седеше, най-неочаквано в стаята нахлу силен сладък мирис на резеда. Сякаш донесен от порив на вятъра, той нахълта така уверено, подчертано и ярко, като че ли влезе нещо живо. Младият човек възкликна: „Какво, мила?“, все едно че някой го беше повикал, скочи от стола и се огледа. Богатият аромат го заливаше цял. Той протегна ръце да го докосне и всичките му усещания мигновено се смесиха и объркаха. Възможно ли е да бъдеш повикан така настойчиво от мирис? Не, разбира се, това е било звук. Но тогава значи ли, че звукът го е докоснал, че го е погалил?
— Тя е била тук, в тази стая! — извика той и зашета из стаята да търси някакъв знак, защото беше убеден, че ще познае и най-незначителната дреболия, ако тя й е принадлежала или дори само ако момичето се е докосвало до нея.
Стаята не беше подредена много старателно. Върху покривчицата на скрина се валяха няколко фиби — тези дискретни, безлични спътници на всяка жена, също от женски род, неопределено наклонение, невместващи се в каквото и да е време. Той не понечи да ги разглежда, тъй като си даде сметка, че от тях нищо няма да разбере. Прерови едно чекмедже на скрина и се натъкна на захвърлена износена носна кърпичка. Притисна я до лицето си. Тя миришеше силно, чак нагло, на хелиотрон. Захвърли я на пода. В друго чекмедже откри няколко копчета, театрална програма, квитанция от заложна къща, два бонбона и тълкувател на сънища. В последното чекмедже попадна на черна женска копринена панделка за коса и дъхът му замря. Но черната копринена панделка също е обикновено, безлично женско украшение, което нищо не говори.