На Гералт вече му омръзваше от дискусии и намеци. Завладя го неприятно, дразнещо безпокойство, сякаш охлюв лазеше по врата и гърба му. Той погледна Истред в очите и стисна ръба на масата.
— Става въпрос за Йенефер, нали?
Магьосникът вдигна глава, но продължи да почуква тихичко по черепа.
— Завидна проницателност — каза той, издържайки погледа на вещера. — Поздравления. Да, става въпрос за Йенефер.
Гералт премълча. Някога, преди много години, когато беше още млад, вещерът дебнеше в засада мантикор. И чувстваше, че мантикорът се приближава. Не го виждаше, не го чуваше, но го усещаше. Никога не забрави това усещане. Сега беше същото.
— Твоята проницателност — поде магьосникът — ни позволява да спестим доста време, през което щяхме да се въртим в кръг. А сега въпросът е поставен открито.
Гералт премълча.
— Близкото ми познанство с Йенефер — продължи Истред — датира от доста отдавна. Дълго то беше просто познанство без задължения и се изчерпваше в дълги или кратки, повече или по-малко редовни срещи. Такива незадължаващи с нищо срещи се практикуват повсеместно от хората с нашата професия. Само че това изведнъж взе да не ми харесва. Реших да й предложа да остане с мен завинаги.
— Какво отговори тя?
— Каза, че ще си помисли. А аз й дадох време за размисъл. Знам, че няма да й е лесно да реши.
— Защо ми казваш всичко това, Истред? Какво те ръководи, освен достойната за уважение, но странна искреност, толкова рядка за хората с твоята професия? Каква е целта й?
— Прозаична — въздъхна магьосникът. — Виждаш ли, именно ти пречиш на Йенефер да вземе решение. Затова те моля да се оттеглиш. Да се махнеш от живота й и да престанеш да й пречиш. Накратко: да вървиш по дяволите. Най-добре тихичко и без да се прощаваш, както си свикнал да постъпваш, според думите й.
— Наистина — усмихна се Гералт, — твоята прямота ме поразява все повече и повече. Очаквах всичко, но не и подобна молба. А не ти ли се струва, че вместо да ме молиш, трябваше просто да ме удариш иззад ъгъла с кълбовидна мълния? И пречката щеше да изчезне, щяха да останат само малко сажди, които да се изстържат от стената. Лесен и сигурен способ. Защото, виждаш ли, молбата може да се пренебрегне, а кълбовидната мълния — не.
— Не виждам причини за отказ.
— Защо? Нима твоята странна молба не е просто предупреждение, предотвратяващо мълнията или някое друго, не по-малко весело заклинание? А може би тя ще бъде подкрепена с някой по-звънък аргумент? Сума, която ще зашемети алчния вещер? И колко възнамеряваш да ми заплатиш, за да ти освободя пътя към щастието?
Магьосникът престана да почуква по черепа, положи ръка върху него и сви пръсти. Гералт забеляза как кокалчетата му побеляха.
— Не исках да те обиждам с такова предложение — каза магьосникът. — Бях далече от това. Но… ако… Гералт, аз съм магьосник, и то не кой да е. Не смятам за нужно да се хваля с всесилието си, но бих могъл да изпълня много от желанията ти, ако ги изкажеш. Някои, например, с подобна лекота.
Той махна небрежно с ръка, сякаш прогонваше комар, и над масата тозчас започнаха да се реят множество приказно цветни пеперуди-аполони.
— Моето желание, Истред — процеди вещерът, докато махаше, за да прогони насекомите, — е да престанеш да се бъркаш в отношенията ми с Йенефер. Слабо ме интересува какви предложения й правиш. Не ме интересува какво е било преди, сега тя е с мен. Нима искаш да се оттегля, за да ти облекча живота? Отказвам. Не само че няма да ти помогна, но ще ти преча в границите на скромните си възможности. Както виждаш, аз съм не по-малко откровен от теб.
— Нямаш право да ми отказваш.
— За кого ме вземаш, Истред?
Магьосникът го изгледа внимателно и се наведе през масата.
— За нейно мимолетно увлечение. За минути на опиянение, в най-добрия случай за каприз, за приключение, каквито Йена е имала стотици. Защото Йена обича да си играе с емоциите, тя е импулсивна и капризите й са непредсказуеми. Затова те и приемам. Защото, след като размених няколко думи с теб, отхвърлих възможността тя да се отнася към теб просто като към инструмент. А повярвай ми, това се случва доста често.
— Не разбра въпроса ми.
— Грешиш, разбрах го. Но умишлено говоря само за емоциите на Йена. Защото ти си вещер и в теб не може да има никакви емоции. И не желаеш да изпълниш молбата ми само защото ти се струва, че се нуждаеш от нея, мислиш си, че… Не, Гералт, ти си с нея само защото тя иска това и ще бъдеш с нея, докато го иска. А това, което чувстваш ти, е само отражение на нейните емоции, на интереса, който проявява към теб. В името на всички демони в Пъкъла, Гералт, ти много добре знаеш какъв си. Мутант. Не ме разбирай погрешно, нямам намерение да те унижавам. Просто констатирам факта. Ти си мутант, а едно от основните свойства на мутацията ти е абсолютната неспособност да изпитваш емоции. Създали са те такъв, за да можеш да си вършиш работата. Разбираш ли? Ти не можеш да чувстваш. Това, което смяташ за чувства, е само клетъчна соматична памет, ако знаеш какво означава това.