— Става.
— Това гранясало рибено масло, восъка, розовото масло, паниците и проклетото шнурче са тактически ходове, нали? Искал си да отвлечеш вниманието на конкурентите от кошинилата и мимозата. Да предизвикаш паника на пазара. Нали, Даинти?
Вратата се отвори рязко и в кабинета се втурна нещото без шапка.
— Киселец казва, че всичко е готово! — изписка то. — Пита дали да налива.
— Да налива! — извика полуръстът. — Веднага да налива!
— Кълна се в червената брада на стария Рундурин — извика Вивалди, когато вратата се затвори зад гнома, — нищичко не разбирам! Какво става тук? Какво да се налива? Къде да се налива?
— Нямам никаква представа — призна Даинти. — Но печалбата трябва да се увеличава.
IV
Като си пробиваше с усилие път през тълпата, Гералт излезе пред сергия, окичена с медни тави, котли и тигани, искрящи в червено на лъчите на залязващото слънце. Зад сергията стоеше червенокосо джудже с маслиненозелена шапка и тежки ботуши от тюленова кожа. На лицето му беше изписано неудовлетворение — с други думи, изглеждаше така, сякаш след минута ще наплюе ровещата из стоките клиентка. Тя люлееше бюст, тресеше златистите си къдрици и заливаше джуджето с безкраен поток от лишени от смисъл думи.
Клиентката беше не някоя друга, а Веспуля, позната на Гералт като хвърлячка на съдове през прозореца. Без да чака да го познаят, той побърза да се слее с тълпата.
Западният пазар пулсираше от живот, движението през тълпата наподобяваше преминаване през глогов храсталак. Постоянно някой се вкопчваше в ръкавите или панталоните му — ту деца, които майките им са загубили, докато са търсели бащите им в палатките с алкохол, ту стражите, охраняващи пазара, ту търговци, продаващи нелегално и скришом шапки-невидимки, афродизиаци и картини с неприлични сцени, издялани на кедрови дъски. Гералт престана да се усмихва и мина на ругатни, като същевременно започна да използва с успех и лактите си.
Изведнъж чу звук на лютня и познат игрив смях. Звуците идваха откъм приказно украсена сергия, снабдена с надпис: „Тук има чудеса, амулети и стръв за риба“.
— Някой казвал ли ви е, че сте прелестна? — нареждаше Лютичето, седнал на сергията и весело люлеещ крака. — Не? Не може да бъде! Това е град на слепци, нищо повече от град на слепци. Почакайте, добри хора! Кой иска да чуе балада за любовта? Който иска да се развълнува и да се обогати духовно, нека пусне една монета в шапката. Какво пускаш там, мизернико? Запази медта за просяците, не обиждай с мед един артист. Аз може и да ти простя, но изкуството — никога!
— Лютиче — каза Гералт и се приближи, — мислех, че се разделихме, за да търсим метаморфа. А ти устройваш концерти. И не те ли е срам да пееш по панаирите като някакъв стар просяк?
— Да ме е срам? — учуди се бардът. — Важно е какво и как пееш, а не къде. Освен това съм гладен, а собственикът на сергията обеща да ме черпи един обяд. Що се отнася до метаморфа — търсете си го сами. Аз не ставам за преследвания, битки и саморазправи. Аз съм поет.
— По-добре кротувай, поете. Тук е приятелката ти и може да стане напечено.
— Приятелката ми? — Лютичето запримигва нервно. — Коя от всички? Имам няколко.
В този момент сред тълпата слушатели започна да си пробива път със силата на нападащ вол Веспуля, стиснала в ръка меден тиган. Лютичето скочи от сергията и хукна да бяга, прескачайки ловко кошниците с моркови. Веспуля се обърна към вещера и изду ноздри. Гералт отстъпи назад и опря гръб в сергията.
— Гералт! — извика Даинти Бибервелт, като изскочи от тълпата и изблъска настрани Веспуля. — По-бързо, по-бързо! Видях го! Ето го там, ще избяга.
— Ще ми паднете в ръцете, негодници! — изкрещя Веспуля, като се опитваше да запази равновесие. — Пак ще се занимая с цялата ви банда от свине. Хубава компанийка! Фазан, дрипльо и заек с космати пети. Ще ме запомните!
— Насам, Гералт! — извика Даинти, като разбута в движение група ученици, играещи на „три раковини“. — Насам, зави между каруците. Мини отляво! По-бързо!
Преследваха метаморфа, съпровождани от проклятията на продавачи и купувачи. Гералт само по чудо избегна сблъсък с хвърлил се под краката му сополив малчуган. Прескочи го, като при това обърна две бъчонки с херинга и разяреният рибар го удари по гърба с живата змиорка, която в този момент показваше на клиентите си.
И тогава Гералт видя метаморфа — опитваше се да избяга покрай кошарата на овцете.
— От другата страна! — извика Даинти. — Заобиколи го от другата страна, Гералт!