Но Оченцето разсея съмненията му, като охотно му подложи ръката си, отпускайки пръсти надолу. Той я хвана неловко и я целуна. Еси го гледаше с изумителното си око и се изчерви.
— Гералт от Ривия — каза тя. — Виж в каква компания само се движиш, Лютиче.
— За мен е чест — промърмори вещерът, осъзнавайки, че се е увлякъл по красноречието на Дроухард. — Госпожо…
— По дяволите — изсумтя Лютичето. — Не смущавай Оченцето с лозунги и титли. Тя се казва Еси, той се казва Гералт. Край на представянето. Да се захващаме за работа, Кукличке.
— Ако още веднъж ме наречеш „Кукличка“, ще те фрасна по ухото. И към каква работа трябва да преминем?
— Трябва да се договорим как ще пеем. Предлагам да се редуваме с по няколко балади. За ефект. Разбира се, всеки ще пее свои балади.
— Съгласна съм.
— Колко ти плаща Дроухард?
— Не е твоя работа. Кой ще започне?
— Ти.
— Съгласна. А, вижте кой идва! Негово Височество княз Агловал. Точно влиза.
— Ха-ха — зарадва се Лютичето. — Качеството на публиката се повишава. Макар че, от друга страна, на него не може да се разчита. Скъперник. Гералт може да потвърди. Тукашният княз изобщо не обича да плаща. Наема, обаче не плаща.
— Чух някои неща. — Еси погледна Гералт и издуха къдрицата от бузата си. — Говореха на пристанището. Известната Шееназ, нали?
Като отговаряше с кратки кимвания на ниските поклони на струпалите се около входа гости, Агловал почти веднага се приближи до Дроухард и го отведе в ъгъла, давайки му да разбере, че не очаква оказване на почести насред залата. Гералт ги наблюдаваше с крайчеца на окото си. Разговаряха тихо, но си личеше, че и двамата са развълнувани. Дроухард постоянно триеше чело с ръкава си, въртеше глава, почесваше се по шията и задаваше въпроси, а навъсеният княз отговаряше със свиване на раменете.
— Князът изглежда загрижен — каза Еси, приближавайки се към Гералт. — Нима отново любовни проблеми? Започнало от сутринта недоразумение с русалката? А, вещерю?
— Възможно е. — Гералт изгледа накриво поетесата, учуден и кой знае защо раздразнен от въпроса й. — Всеки си има проблеми. Но не всички обичат да се пее за тях по панаирите.
Оченцето пребледня леко, духна къдрицата си и го погледна предизвикателно.
— С това искаш да ме обидиш, или просто да ме уязвиш?
— Нито едното, нито другото. Исках само да изпреваря следващите въпроси относно проблемите на Агловал и русалката. Въпроси, на които не съм упълномощен да отговоря.
— Разбирам. — Красивото око на Еси Давен леко се присви. — Няма да те изправям пред такава дилема. Няма да задам нито един от въпросите, които си бях намислила и които, честно казано, смятах просто за встъпление към приятен разговор. Е, разговор няма да има, така че няма защо да се притесняваш, че съдържанието му ще се изпее на някой панаир. Беше ми много приятно.
Тя се обърна бързо и се отдалечи към масите, където веднага я посрещнаха с почести. Лютичето пристъпи от крак на крак и се изкашля многозначително.
— Не мога да кажа, че беше изискано любезен с нея, Гералт.
— Глупаво се получи — съгласи се вещерът. — Наистина я обидих, и то без причина. Може би да отида да се извиня?
— Откажи се — каза бардът и добави дълбокомислено: — Никога не изпада втора възможност да направиш първо впечатление. По-добре да отидем да пийнем бира.
Но не успяха да пийнат бира. Дроухард се промъкна през тълпата и дойде при тях.
— Господин Гералт — каза той. — Извинявайте. Негово Височество иска да поговори с вас.
— Идвам — каза Гералт.
— Гералт — хвана го за ръкава Лютичето. — Не забравяй.
— Какво?
— Обеща да приемеш всяка задача, без да капризничиш. Как го нарече? Малка саможертва?
— Добре, Лютиче. Но защо реши, че Агловал…
— Надушвам го. Не забравяй, Гералт.
— Добре, Лютиче.
Двамата с Дроухард тръгнаха към един ъгъл, по-надалече от гостите. Агловал седеше на ниска маса. Правеше му компания облечен с шарени дрехи мъж със загар и с къса черна брада, каквато Гералт не беше виждал по тези места.
— Отново се срещнахме, вещерю — започна князът, — макар сутринта да се заклех, че никога повече няма да те видя. Но нямам друг вещер под ръка, налага се да се задоволя с теб. Запознай се: Зелест, мой съдия-изпълнител и ловец на бисери. Разказвай, Зелест.
— Тази сутрин — започна брадатият — реших да разширя лова отвъд границите на обичайната територия. Една от лодките отиде по на запад, зад носа, към Драконовите зъби.
— Драконовите зъби — вметна Агловал — са два големи вулканични рифа край носа. Виждат се от нашия бряг.