— Което е странно за теб, признай си.
— Глупав си ти. — Бардът се протегна и сложи ръце под главата си. — Познавам Кукличката почти от детството й. За мен тя е… е… като по-малка сестра. Повтарям, не допускай грешки, не бъди глупав. Иначе ще й причиниш огромна неприятност, защото и ти й направи впечатление. Признай си, че я искаш!
— Дори и да е така, за разлика от теб аз не съм свикнал да обсъждам такива неща! — отряза го Гералт. — И да съчинявам песнички за тях. Но благодаря за това, което ми каза за нея. Може би наистина ме спаси от глупава грешка. А сега стига вече. Темата е изчерпана.
Лютичето лежа известно време неподвижно и мълча, но Гералт го познаваше прекалено добре.
— Знам — каза поетът. — Вече всичко знам.
— Нищо не знаеш, Лютиче.
— Знаеш ли къде ти е проблемът, Гералт? Струва ти се, че си различен. Парадираш със своята различност, с това, което смяташ за ненормалност. Натрапваш нагло своята ненормалност на всички, без да осъзнаваш, че за повечето трезвомислещи хора ти си най-нормалният човек на света и дай боже всички да са толкова нормални. Имаш по-бързи реакции и вертикални зеници? Виждаш в тъмното като котка? Разбираш от магии? Голяма работа. Аз, драги мой, навремето познавах един кръчмар, който беше в състояние десет минути непрекъснато да пърди, при това звучейки като псалма „Здравей, здравей, утринна заря“. И въпреки необичайния си талант този кръчмар беше най-нормалният от нормалните, с жена, деца и парализирана баба…
— Какво общо има това с Еси Давен? Можеш ли да обясниш?
— Разбира се. На теб без никакви основания ти се е сторило, че Оченцето се е заинтересувала от теб заради нездраво, направо перверзно любопитство; че те възприема като изрод, двуглаво теле или саламандър в зверилник. И веднага си се надул. При първия удобен случай й даде неучтив, незаслужен отговор, отвръщайки на удар, който не е нанесла. Аз бях свидетел на това. Не видях как са се развили събитията по-нататък, но забелязах бягството ви от залата и поруменелите й бузи, когато се върнахте. Да, Гералт. Опитах се да те предпазя от грешка, а ти вече си я извършил. Искал си да отмъстиш за онова, което ти се е сторило нездраво любопитство. Решил си да се възползваш от това любопитство.
— Пак ти казвам — глупости.
— Решил си да пробваш — продължи невъзмутимо Лютичето — дали ще успееш да я отведеш в сеното, да узнаеш дали ще й е интересно да се люби с изрод-вещер. За щастие, Еси се е оказала по-умна и благородно се е смилила над твоята глупост, разбирайки причината за нея. Правя си този извод, защото когато се върна от терасата, лицето ти не беше подуто.
— Приключи ли?
— Приключих.
— Тогава лека нощ.
— Знам защо беснееш и скърцаш със зъби.
— Сигурно. Нали знаеш всичко.
— Знам кой те промени така, на кого дължиш това, че не можеш да приемеш една нормална жена. Да, Йенефер ти е влязла под кожата, макар и да не мога да разбера какво намираш в нея.
— Престани, Лютиче.
— Наистина ли не предпочиташ някое нормално момиче като Еси? Какво има магьосницата, което да го няма в Еси? Нима е възрастта? Оченцето може да не е от най-младите, но е на толкова, на колкото изглежда. А знаеш ли какво ми призна някога Йенефер след няколко халби? Ха-ха… Каза, че го е правила за пръв път с мъж в годината след изобретяването на двураменния плуг.
— Лъжеш. Йенефер не може да те понася и никога не би се разкрила пред теб.
— Добре де, послъгах, признавам си.
— Нямаше нужда. Познавам те.
— Само така ти се струва. Не забравяй, че съм сложна натура.
— Лютиче — въздъхна вещерът, чувстваше как очите му се затварят. — Ти си циник, злосторник, развратник и лъжец. И, повярвай ми, в теб няма нищо сложно. Лека нощ.
— Лека нощ, Гералт.
V
— Рано ставаш, Еси.
Поетесата се усмихна, придържаше косите си, развяващи се на вятъра. Качи се предпазливо на кея, като заобикаляше дупките и прогнилите дъски.
— Не можех да пропусна възможността да видя вещер в действие. Отново ли ще твърдиш, че съм прекалено любопитна? Е, не крия, наистина съм много любопитна. Как е работата?
— Каква работа?
— Ох, Гералт — възкликна тя. — Подценяваш моята любознателност, таланта ми да дочувам това-онова и да интерпретирам чутото. Вече знам за нещастието с ловците на бисери, знам подробностите от договорката ти с Агловал, знам, че търсиш моряк, готов да плава до Драконовите зъби. Е, намери ли?
Гералт я наблюдава внимателно известно време, после изведнъж взе решение.
— Не, не намерих. Нито един.
— Страх ли ги е?
— Страх ги е.
— Как мислиш да разузнаеш ситуацията, без да излезеш в морето? Как ще пипнеш чудовището, убило ловците, без да можеш да доплуваш до него?