— Каква ти случайност! По дяволите, ако не беше ти, сигурно още щях да съм корморан.
— Ти си бил корморан? — извика възбудено Цири. — Истински корморан? Птица?
— Бях — озъби се баронът. — Омагьоса ме една… девойка… Мамицата й… За отмъщение.
— Сигурно защото не си й подарил кожа — отбеляза Цири и се смръщи. — Такава… за маншон.
— Имаше друга причина — леко се изчерви Фрейксенет и погледна застрашително момичето. — А на теб какво ти влиза в работата, малката?
Цири се нацупи обидено и се извърна.
— Тъй — изкашля се Фрейксенет. — Докъде бях… А, да, дотам как свали магията от мен в Хам. Ако не беше ти, Гералт, щях да си остана корморан до края на дните си, да летя около езерото и да бруля клоните, с надеждата, че ще ме спаси ризата от коприва, която сестра ми плетеше с упоритост, достойна за някоя по-добра цел. По дяволите, като си спомня за тази риза, ми се дощява да изритам някого. Тази идиотка…
— Не говори така — усмихна се вещерът. — Тя имаше най-добри намерения. Просто не беше правилно информирана. Има много заблуди около свалянето на заклинания. На теб ти провървя, Фрейксенет. Тя можеше да поиска да влезеш в кипящо мляко. Чувал съм и за такъв случай. Ризата, изплетена от коприва, не помага много, но, от друга страна, и не вреди много на здравето.
— Може и тъй да е. Може да искам прекалено много от нея. Елиза винаги, още от дете, е била глупава и красива — идеален материал за жена на някой крал.
— Какво е това идеален материал? — попита Цири. — И защо за жена?
— Не се меси, хлапе, казах ти! Да, Гералт, провървя ми, че тогава ти мина през Хам. И че зет ми, кралят, се съгласи да похарчи няколкото дуката, които ти поиска за разваляне на магията.
— Знаеш ли, Фрейксенет — каза Гералт, като се усмихна още по-широко, — че вестта за това доста се е разпространила?
— Истинската версия?
— Не съвсем. Например, добавили са ти десетина братя.
— Виж ти! — Баронът се надигна на лакти и се закашля. — Значи вместо нас двамата с Елиза — дванайсет души? Ама че идиотщина! Майка ни не беше зайка!
— Това не е всичко. Решили са, че корморанът не е достатъчно романтичен.
— Така си е! В него няма нищо романтично! — Баронът се намръщи, опипвайки гърдите си, превързани с лико и парчета брезова кора. — И в какво съм бил превърнат, според слуховете?
— В лебед. Тоест в лебеди. Не забравяй, че сте били единайсет.
— И какво му е по-романтичното на лебеда от корморана, по дяволите?
— Не знам.
— И аз не знам. Но мога да се обзаложа, че в слуховете точно Елиза е премахнала магията с помощта на ризата си от коприва.
— Печелиш. А как е Елиза?
— Има туберкулоза, горкичката. Няма да изкара още дълго.
— Тъжно.
— Тъжно — потвърди равнодушно Фрейксенет, гледайки встрани.
— Да се върнем на магията. — Гералт се облегна на пружиниращата стена от сплетени клони. — Има ли рецидиви? Случва ли се да ти растат пера?
— Слава на боговете, не — въздъхна баронът. — Всичко е наред. Единственото, което ми е останало от онези времена, е привързаността ми към рибата. За мен няма по-хубаво ядене от рибата, Гералт. Понякога на разсъмване отивам при рибарите на пристана и докато ми намерят нещо по-благородно, хапвам една-две шепи дребни рибки направо от мрежата, или по две-три змиорчета, кленове или главуши… Не храна, а наслада.
— Той е бил корморан — изрече бавно Цири, гледайки Гералт, — а ти си развалил магията. Умееш ли да правиш магии?
— Разбира се, че умее — отвърна Фрейксенет. — Кой вещер не умее?
— Вещ… вещер?
— Ти не знаеше ли, че е вещер? Великият Гералт Рив? Макар че, наистина, откъде дребосъче като теб да знае какво е вещер. Сега не е като едно време. Сега вещерите са малко, почти не са останали. Сигурно през живота си не си виждала вещер?
Цири бавно поклати глава, без да изпуска Гералт от поглед.
— Вещерът, малката, е… — Фрейксенет се сепна и пребледня при вида на влизащата в колибата Браен. — Не, не искам! Не искам да ми наливат вече нищо в гърлото! Гералт! Кажи й!
— Успокой се.
Браен не удостои Фрейксенет дори с бегъл поглед, отиде при Цири, която беше застанала на колене до вещера.
— Да вървим — каза тя. — Да вървим, малката.
— Къде? — намръщи се Цири. — Никъде няма да ходя. Искам с Гералт.
— Върви — усмихна се вещерът насила. — Ще поиграеш с Браен и младите дриади. Ще ти покажат Браен Канел…
— Тя не ми завърза очите — изрече много бавно Цири. — Когато идвахме насам, тя не ми завърза очите. А твоите завърза. За да не можеш да намериш обратния път, когато си отидеш. Това означава…
Гералт погледна Браен. Дриадата сви рамене, прегърна момичето и го придърпа към себе си.