А Големия мъж се промени. Сега ходеше начумерен и избухваше лесно. Конавар пак изтръпна от спомена за сбиването му с Нанкумал, бащата на Гованан.
Конавар вървеше в селото с Руатан и Брефар, когато Нанкумал излезе от ковачницата. Двамата мъже се понасяха трудно, защото тъкмо заради ковача се бе стигнало до тази тягостна за всички история, след като той бе разказал на сина си как е умрял бащата на Конавар. Нанкумал беше грамаден мъж с могъщи рамене и издути бицепси.
— Погрижи се твоето момче да не припарва до ковачницата — натърти той, изпружил показалец към Конавар.
Руатан го изгледа.
— И защо трябва да се погрижа?
— Ами защото е крадец. Отмъкнал е гвоздеи от кутията.
— Лъжеш! — разяри се Конавар.
Стисна юмруци и щеше да се нахвърли върху ковача, но Руатан го дръпна назад. Нанкумал му се ухили презрително.
— Гвоздеите изчезнаха, след като ти се навърташе тук да задяваш дъщеря ми. Какво друго искаш да си помисля? Отсега нататък дръж момчето настрана — обърна се той към Руатан. — Ако го сваря отново тук, ще му пръсна главата от бой.
— Ще му пръснеш главата, а? — повтори Руатан със студен равен глас. — Заплашваш сина ми, когато съм застанал пред тебе? Ти си неразумен човек, Нанкумал.
— Той не ти е син — озъби се ковачът, — а отроче на страхливец!
Руатан пристъпи към Нанкумал, който вдигна лявата си ръка да се предпази, но ударът беше твърде бърз и тежък. Юмрукът на Руатан се вряза в лявата му буза и сцепи кожата. Нанкумал отлетя с главата напред към оградата до ковачницата. Колът в средата се прекърши. Ковачът опита да стане и се свлече на отъпканата земя. Неколцина мъже дотичаха да позяпат сбиването, но закъсняха. Руатан обърна с крак поваления противник. Очите на Нанкумал бяха отворени. Гласът на Руатан си оставаше вледеняващо сдържан.
— Бащата на Конавар тръгна с мен към битката и се сражаваше до мен през целия ден. Спомням си обаче, че ти не беше там. Превиваше се от болки в корема или си измисли някакво друго оправдание. Като се замисля, ковачо, изобщо не съм те виждал в битка. Затова не прибързвай с приказките кой бил страхливец. Ако науча, че пак си дърдорил за това, пак ще дойда.
Конавар потрепери и от удоволствие, и от униние при този спомен. Нанкумал си беше получил заслуженото. Знаеше, че Кон не е откраднал нищо. Ядосваше се, защото се бе сприятелил с дъщеря му Ариан. Доброто настроение на Кон се изпари, щом помисли за нея. След сбиването тя го отбягваше и много му липсваше усмивката, която често огряваше лицето ѝ, уханието на златистата ѝ коса. Затвори очи и си спомни деня на гонитбата през ранната пролет. Ариан, сестра ѝ Гуидия и още няколко момичета от селото беряха цветя край северната гора. Конавар бе излязъл да броди в онази местност и ги срещна. Ариан бе вдигнала полата на жълтата си рокля над коленете и джапаше в бърз плитък поток. Конавар ѝ подвикна, тя се наведе и го напръска с шепа вода. Той се разсмя и нагази в потока към нея, но тя му се изплъзна и хукна към гората. Кон я догони и я хвана през кръста. Паднаха в меките храстчета под дърветата.
— Защо ме напръска?
— Да охладя малко този огън в очите ти.
Дясната му ръка я обгръщаше, той притискаше длан към тънката ѝ талия. Сведе поглед към голите ѝ крака. Шарената сянка играеше по светлата ѝ кожа. Изведнъж гърлото му се сви, сърцето му се разтуптя лудешки. Вторачи се в сините ѝ очи. Виждаше се отразен в големите зеници, струваше му се, че се рее в тях. Почувства се така, сякаш потъва бавно в дълбока вода, и преди да устои на порива, вече целуваше Ариан. Устата ѝ беше топла. Езикът ѝ докосна устните му. Конавар изстена. Ръката му се плъзна към бедрото ѝ. Тя бързо се откопчи, отмести се, седна и прокара пръсти през дългата си руса коса.
— Виждам, че водата не е стигнала да те охлади.
Думите не можеха да се промъкнат през гърлото на Кон. Ариан неочаквано се изкиска и закри устата си с длан. Той видя накъде гледа — към издутината в слабините му. Лицето му пламна и той побърза да стане. Ариан притича до него и обви с ръце врата му.
— Не ми се сърди!
Явно бе сбъркала червенината от срама с друго чувство. Кон я притисна до себе си.
— Не ти се сърдя. Аз те обичам. Догодина на празника Самиан ще говоря с баща ти. С тебе ще се оженим.