— Добре ли ти беше? — попита той, докато лежаха един до друг в тревата.
— Да, добре беше.
— На колко години си?
— На тринайсет. Скоро ще навърша четиринайсет.
— Значи не си от Земните жени?
— Не. Баща ми е ковачът в Трите потока.
— Ти си чудесно момиче — похвали я мъжът и се изправи, за да се облече. Бръкна в кесията си и ѝ даде сребърна монета. — Нека това кратко забавление си остане между нас, съгласна ли си? Малко радост, за която ще знаем само ние двамата.
Тя кимна и не продума, докато той яхаше коня си и се отдалечаваше.
След два месеца потърси съвет от Ериата, червенокосата Земна жена, която ѝ каза без увъртане, че е бременна. Ариан се втрещи, умоляваше Ериата да ѝ помогне. Земната жена приготви някаква отвара. От вкуса започна да ѝ се гади, но последиците от питието бяха още по-отвратителни и болезнени. Поне с бременността беше свършено и Ариан даде на Ериата сребърната монета, която бе получила от търговеца.
Поседяха в малката кръгла колиба, където Земната жена даряваше с удоволствие посетителите си. Ериата ѝ даде пръстена чаша с подсладен сайдер, за да се отърве от противния вкус на отварата.
— Твърде млада си за тази игра — укори я Земната жена. — Защо го направи?
Ариан се запъваше, докато ѝ разказваше за смъртта на малката си сестра и поразяващия страх, който се бе загнездил в нея. За студа, който бе прогонен от горещото, потно, тласкащо тяло на търговеца. Ериата я изслуша търпеливо и накрая в гласа ѝ вече нямаше упрек.
— Всички се справяме със страховете както можем. Но ми се иска да повярваш поне на мен, че да задоволяваш похотта си с непознати е твърде опасно. Аз знам от собствен опит. Когато бях на тринайсет… сякаш цяло столетие мина оттогава, макар че беше само преди десет години… и аз открих главозамайващите радости на тази игра. И то с женен мъж, приятел на моя баща. Когато ни разкриха, моето семейство се отрече от мен, племето ме прогони. Сега се сношавам за пари и живея сама. Този живот ми приляга, Ариан. А на тебе — не. Помисли и за още нещо. Заради стремежа да смажеш своя страх от смъртта, ти причини смъртта на едно дете в тебе. Това не е дреболия, момиче.
— Не беше дете! — заинати се Ариан. — Само изтече кръв. Никога не бих сторила зло на дете.
Ериата въздъхна.
— Потърси друг начин да се пребориш със страха.
— О, вече го няма — увери я Ариан. — Няма повече да правя такива глупости.
Но страхът никъде не се бе дянал и още три пъти за една година тя даваше на Ериата сребърните монети, които ѝ подхвърляха мъже край пътя. Появи се и втори страх, който я терзаеше. Ами ако някой от търговците дойдеше в Трите потока и я познаеше? Ами ако баща ѝ научи, че е живяла като Земна жена? Щяха да я прогонят, както се бе случило с Ериата.
Стараеше се да пропъди тези мисли. Скоро щеше да се свърши със страховете. Наближаваше празникът Самиан, а Конавар бе обещал да се ожени за нея. И повече нямаше да седи край пътя, както бе направила днес. Кон щеше да е до нея, за да я спасява от страха, да я прегръща, както тя трябваше да прегърне Бария в онази нощ.
Смъртта нямаше да дойде при нея, докато Конавар е наблизо. Той беше силен и смел, топлината на живота преливаше в него.
Докато седеше на тревата и мислеше за Конавар, се появиха двама мъже, които вървяха до натоварена каруца.
Ръцете ѝ трепереха, почувства как я обзема нуждата. Отметна назад златистата си коса и излезе на пътя да ги пресрещне.
Ериата Земната жена отвори вратата на колибата и кимна на младежа да влезе. Кон се наведе, за да не си удари главата, и прекрачи прага. Колибата беше малка и кръгла. Нямаше прозорци, нито горен етаж, само огнище по средата с камъни около него, димът излизаше през отвор в коничния покрив. Видя до западната стена широко легло с пухена завивка. В стаята имаше два стола с високи облегалки и две стари килимчета на пръстения под. Кон знаеше, че колибата не е жилище на Ериата, а е предназначена само за нейното занятие.
Руатан му бе казал, че тя е от племето панони, и му даде монетата, с която да плати.
— Прояви уважение към нея, Кон — заръча Руатан. — Тя е добра жена и дава своя дял за селото. Миналата година, когато ни застрашиха наводненията, тя се трудеше от зори до мрак на дигите по бреговете. Не жалеше силите си.
— Няма нужда да отивам при курва — намръщи се Конавар.
— Момко, всички умения трябва да бъдат научени. Всеки мъж също като кучетата може да чука, без никой да го учи на това. Но ако обичаш жена си, ще искаш да я даряваш с удоволствие. Ериата може да те научи как да го правиш. И няма да си непохватен и глупав през първата си брачна нощ.