— Чака да се засити с огризките — каза Ариан.
После вдигна ленената кърпа, покриваща кошницата, и му подаде парче ябълков сладкиш.
— Това трябва да е за мен — натърти Гованан, който идваше през поляната към тях. — Защо му даваш моята храна?
Бе израснал във висок и плещест млад мъж, а хлътналите му очи сякаш винаги гледаха сърдито.
— Гуидия донесе твоята храна — възрази Ариан. — Мерия ме помоли да донеса тази кошница на Конавар и Крилото.
— Значи трябваше първо аз да получа храна — сопна се Гованан и грабна кошницата от ръцете на Гуидия. — Първо се поднася на мъжете, после на децата. Не е ли така, Крилце?
Брефар опита да се усмихне помирително. Гованан беше две години по-голям от него и много по-едър. И вече се славеше със сприхавостта си.
— Остави го на мира — озъби се Гуидия и Брефар посърна.
Защо момичетата все се намесваха когато не биваше? Гованан щеше да го остави на мира, но сега реши, че е задължително да продължи със заяждането.
— Какво пък толкова казах? — попита той надменно. — Да не се отклоних от истината? Я го погледни. Прилича на момиченце, а горката му ръчичка се е прежулила до кръв.
— Това показва колко усърдно се е трудил, нищо друго — изфуча Ариан и в сините ѝ очи се разгоря гняв.
„Моля те, млъкни! — безмълвно възкликна Брефар. — Само става по-зле заради вас.“
— Може пък да съм несправедлив към него — каза Гованан. — Дали все пак не е момиченце?
Награби Брефар за яката и го изправи насила, а с другата ръка смъкна панталона му. Засмя се самодоволно.
— О, не бил момиченце, но и не е окосмен като мъж.
В този миг една ръка хвана Гованан за рамото и го завъртя. Юмрукът на Конавар се заби в лицето му. От сцепената кожа на скулата пръсна кръв. Гованан се стовари тежко в тревата, но се претърколи и скочи, готов за бой.
Хвърли се към Конавар, който отстъпи пъргаво встрани и стовари тежко кроше в брадичката му. Гованан повторно пльосна на земята. Изправи се бавно и доближи по-предпазливо противника.
На Брефар му идеше да потъне в земята. Стегна пояса на панталона си и се махна. Гуидия изтича след него.
— Съжалявам, че брат ми се държи така. Понякога наистина си губи ума.
— Заради тебе стана, глупачке! — изфуча Брефар. — Не ми додявай.
Гованан беше повален за четвърти път, но не се отказваше. Едното му око се поду и почти не виждаше с него, устните му кървяха. Не бе успял да нанесе нито един удар. Юмрукът на Кон го спря с такава сила, че го раздруса от главата до петите. Гованан се олюля, но не падна. Гневът на Кон угасна със същата бързина, с която бе пламнал, и той хвана Гованан с две ръце.
— Стига толкова. Хайде, укроти се.
Гованан го блъсна с чело над веждите и Кон залитна. Гованан го цапардоса с лявата ръка, после и с дясната. Кон отстъпи още крачка и замахна свирепо отдолу нагоре към брадичката му, а със следващия прав удар в носа просна Гованан в тревата. Противникът му се подпря немощно на лакти, вдигна се на колене, стана въпреки треперенето в краката и се затътри към него. Опита да замахне, но се свлече. Кон го хвана и го сложи полека да легне. Ариан и Гуидия коленичиха до брат си и започнаха да бършат кръвта му с ленените кърпи. Ариан се обърна ядосано към Кон.
— Ти не си нищо друго освен зъл побойник.
Гневът му се разгоря отново, но той не отговори. Обърна ѝ гръб и тръгна през гората. Над него размаха криле черният гарван.
4.
Конавар избутваше встрани провиснали клони и газеше направо през шубраците. Яростта му нямаше граници. Ариан беше виновна за всичко! Не биваше да го пренебрегва така. Можеше поне да се държи любезно. Това стигаше да разпали искрата в душата му. А когато Гованан посрами Крилото, искрата падна върху суха прахан и пламъците лумнаха.
Излезе на тясна пътека, проправена от сърни, и се закатери по хълма. Свърна надясно при първата канара и тръгна към водопада Ригуан. Реши, че ако поплува, ще се поуспокои. В окото му прокапа кръв и той натисна с пръсти раната на челото си, докато кървенето спря.
Движение покрай дърветата привлече погледа му — гарван падна отгоре, сякаш пронизан със стрела. Любопитството на Кон се събуди и той се отклони наляво през все по-рехавите храсти.
Стара жена, увита с отдавна овехтял зелен шал, седеше на сивкав плетен стол. Бе разстлала на коленете си малка рибарска мрежа и я поправяше. Кон се огледа, но наблизо нямаше къща или дори колиба. Може би жената живееше в някоя от пещерите. Изненада се, че не я е срещал досега.
— Приветствам те в името на Даан — каза той.